В една лятна съботна вечер

Хм...Какво прави един нормален тийнейджър във ваканция в събота (макар и късно)вечерта?Някои точно на този ден и в тази вечер преживявт нещо велико-концерта на Мадона в София-красота,щастие,мечта!Други пък се връщат от разходка далеч от града,мислят си за отминалия ден и се наслаждават.Трети пък се радват,че ще отидат на почивка след ден-два и се чудят кой бански им отива повече-розовият или жълтият.А аз....аз просто си стоя вкъщи и гледам тийнейджърски филми за талантливи момичета,които срещат красиви и талантливи момчета и имат едно незабравимо и изпълнено с талантливи преживявания лято.Колко романтично. :D Да,и аз искам така.И аз искам да съм на концерта на Мадона и да пея "Give it to me,yeah!".Или пък да се връщам от хубава разходка в планината.Или да си приготвям багажа за морето,радвайки се на готиния ми лилав бански.Да,иска ми се да излезна от четирите облепени с плакати стени на моето ежедневие.Да напусна поне за малко така познатия малък град.Цяло лято все същите места,все същите дейности,все същото мислене.Искам да отида на някое хубаво и интересно място,за да мога да има за какво да пиша тук-в блога си!:) Ще ми се да излезна извън България-да се докосна до чуждия начин на живот,традиции,обичаи,виждания.Да се поровя в някоя чуджоземна книжарница и да си купя книги на английски,някои от които може би никога няма да прочета (за сравнение-в Хасково книгите на английски идват през неопределен период от време-кофти е).Ще ми се да хапна от тяхната кухня,да видя забележителностите,да се поснимам,да обикалям със зяпнала уста и да гледам звездите през нощта.Е,вероятно и в другите страни Юпитер в момента е в Козирог,а Луната е в 1/4 (след Новолуние).Но усещането е друго,нали?
Не е задължително да отида извън България,за да ми стане весело,разбира се.Искам просто малко разнообразие.Искам да видя нещо ново,за да има за кавко да разказвам,пиша и размишлявам-важно е.Колкото и идеи да имаш,идва момент,в който темите ти за творене се изчерпват.Тогава имаш нужда от презареждане.А като ме гледате така-стоя и пиша за мечтаната лятна ваканция-приличам ли ви на вдъхноен човек?Напоследък във Фейсбуук късметлийската ми курабийка казва,че добрите новини идват.Очаквам ги с нетърпение и дано да влючват опаковане на багажа!
Лека нощ от мен и не забравяйте-слушайте Мадона,ходете на почивки и най-важното-гледайте тийнейдъжрски филми и се сещайте по-честичко за мен!

Историята за Г-ца Поничка

Днес ще ви разкажа историята за Г-ца Поничка.

Г-ца Поничка имаше много приятели,не можеше да се отрече.Но четири от тях бяха най-близките й-Г-ца Медено Геврече,Г-ца Палачинка,Г-ца Бухтичка и Г-ца Тирамису.
Един ден,докато петте приятелки бяха на пазар, Г-ца Поничка срещна Г-н Шоколад-перфектния за нея.Тя се влюби в него до последната трохичка.От първия миг Г-ца Поничка знаеше,че ще го последва навсякъде-дори на край света.Златистата й коричка копнееше за сладкия допир на Г-н Шоколад. Г-ца Поничка забрави за своите приятелки.Четирите сладкиша не бяха чували своята приятелка от много време и тя им липсваше. Г-ца Поничка прекарваше цялото си време с Г-н Шоколад.Стига вече пудра захар,най-накрая тя беше с качествен шоколад и това я правеше специална.А щом бе специална-бе щастлива.Г-н Шоколад нямаше нищо против присъствието на Г-ца Поничка в живота му.Той имаше нужда от другар.Наистина Г-ца Поничка не бе съвсем негов тип-бе твърде шумна,рязка и нетолерантна,но пък поне бе пухкава!
След време обаче нито пухкавостта, нито златистия тен на Г-ца Поничка бяха достатъчни на Г-н Шоколад.Той сложи край на връзката им. Г-ца Поничка бе съкрушена.Вече нямаше топли ласки,не беше специална-беше просто една поничка.Вече нямаше кой да й казва колко е прекрасна.Тогава тя се сети за своите приятелки.Г-ца Поничка им се извини за изчезването си.Тя отново бе с Г-ца Палачинка,Г-ца Тирамису,Г-ца Медено Геврече и Г-ца Бухтичка.След като всичко си дойде по старо му, Г-ца Поничка разбра,че Г-н Шоколад не й е нужен,за да се чувства специална.Тя имаше четири незаменими приятелки,които бяха винаги до нея ,не я оставяха и я обичаха.Г-ца Поничка бе специална сама по себе си,макар честичко да го забравяше.Но приятелките й бяха тези,които винаги й го напомняха.
Е, Г-це Поничка, защо ти е шоколад,с когото да отвориш лавка за понички,като можеш да имаш тирамису,бухтичка,палачинка и геврек и да си отвориш цяла сладкарница?

Сега е ваш ред-огледайте се!Намирате ли Г-ца Поничка,Г-ца Тирамису,Г-ца Бухта,Г-ца Палачинка и Г-ца Медено Геврече във вашия живот?

България-това сме ние.

Здравейте,здравейте!
От града,намиращ се в Южна България,под покрова на Света Богородица;мястото,където летните дни са горещи,вечерите-прохладни и романтични,а небето-сутрин - прекрасно светло синьо,а нощем-осеяно с ярки звезди,от този град пиша аз.Макар дните,нощите и небето да са едни и същи в цялата ни малка Българийка,аз възхвалявам моето градче.И защо не?В тези тежки времена за България е важно да останем верни на страната си,да бъдем патриоти.Аз възхвалявам красотата на България,защото тя наистина е пленяваща!Една малка разходка в парка може да ни убеди в това.Когато бях с доброволци от МИКЦ в Маджарово за един ден,бях толкова очарована от природата,че не спрях да повтарям колко е хубаво там.Планините,реката,соколите и черните щъркели-всичко бе незабравимо.Тъжно е,че хората не остават в България,а бягат навън,за да живеят там.Вярно е,че сега е по-добре да се работи и учи в чужбина,но трябва ли окончателно да се напуска България?На нея й е нужно младото поколение,което да я изведе от тъмните години,в които е навлязла.Да,катастрофи,убийства,безразборно крадене,плагиатстване,ужасни политици,гладуване,мизерия,намаляване на населението-всичко това е настоящето на нашата страна,но не сме ли ние хората,които да променим всичко?Ситуацията е лоша,но всичко ще се оправи.А докато това стане,ние трябва да продължим да бъдем родолюбци,да вярваме в по-доброто бъдеще на нас и България и да обичаме страната ни.Нека не забравяме величествената ни история-победите,завоюваната територия.И нека миналото ни докаже,че и тогава България е имала тежки времена-петвековното турско робство не е ли достатъчен пример?А колко велики творци имаме и колко силни и отличили се личности са се родили в нашата страна!Когато чета българска книга,уча си урока по история,слушам Графа или пък просто седя нощем на терасата,осъзнавам,че България е незаменима.Тя е нашата втора майка,само тя би ни приютила в големия и студен свят.Колелото на живота се върти-ще има времена,в които ще гладуваме,а други,в които ще пируваме.България-това сме ние.Нека не губим вярата си,нека не губим обичта си,нека не губим себе си.

The beginning....

В един леко скучен летен следобед аз-Бела,реших да си направя блог в интернет,в който да пиша всякакви мои размишления.Нали знаете-както главните героини в някои тийн филмчета.Идеята толкова ми хареса,че веднага грабнах лаптопа,отворих Word-а и написах първата публикация.Исках да направя всичко перфектно-заради това се забавих със създаването на блога.Но ето,че сега поставям началото на RAISE YOUR VOICE.Започвам с тема за България,но ще се опитам да пиша по най-различни теми (отворена съм за предожения :) ).
Let's raise our voices! :)))