Принцът

Все чакаме Принца на бял кон. Чакаме...и чакаме...Ще дойде ли някога изобщо?
Със сигурност няма да се появи на бял кон - поне не в реалния свят и в 21 век изобщо. И може би няма да е толкова чаровен и няма да има дълбоки сини очи, може и да няма свое кралство дори, но това няма да значи, че не е принц. Но май и ние, момичетата, не сме принцеси или пък работливи благороднички, с чието положение е било злоупотребено (Пепеляшке, оставаш си ненадмината в категорията!). Нямаме безграничната доброта, желанието да четем книги и не всички извисяваме божествен глас, докато разтребваме къщата. Но това не ни пречи да имаме изисквания за принцове, херцози и аристократи. Вдигаме летвата, очакваме някой безпогрешен момък да се появи, да се влюбим от пръв поглед и любовта да ни озари. В повечето случаи обаче Принцът не е на бял кон, ами е пеша. И няма кралство, няма дори провинцийка или замъче. Но пък е добър и достоен. Но НЕ! Ние искаме Принца! Не простосмъртно момче. Искаме съвършество и финес. Знаем, че никога няма да намерим идеалната половинка, която толкова искаме, но никога няма да спрем да я желаем и тайничко да се надяваме за нея. Искаме любов като от приказка. И чакаме...Заслужава ли си? Ако някой е срещал Принца, да звънне и да ми каже струва ли си чакането.
(Съвсем възможно е да следва продължение...)

За вярата на един учен

За вярата на един учен...

Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да сър - потвърдил отново студента.
Професора продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
Студента притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студента се изправил и попитал
-Професоре а студа съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа.А той продължил:
-Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студента продължил:
-Професоре а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студента отвърнал:
-Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студента попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студента отвърнал:
-Злото не съществува сър само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

Източник:http://misliicitati.hit.bg/index.html