Hope for Japan

Рисунка - Виктория Димитрова a.k.a. Violet; снимка - БТА.

Мечти и светове

В моята глава има много светове, които ту се преплитат, ту се разделят. Във всеки свят има една по-различна Ники, живееща по друг начин, на друго място, с други убеждения. Във всеки свят времето тече, но и спира; хората са там, но и ги няма; случва се нещо, но всъщност не. Всеки свят е изпълнен с моите безброй мечти, които искам да осъществя в реалността. Един свят, а толкова мечти. Достатъчно голям ли е той, за да ги побере всичките? А ако не е трябва ли да се откажа от някоя? А достатъчно голяма ли съм аз, за да ги осъществя всичките? А ако не съм, трябва ли да виня света? Той приема хората и мен не ме е отхвърлил, не е отрекъл мечтите ми. Приютил е толкова хора с техните микрокосмуси, защо да не приеме и мен? С хилядите градове, мегалополиси и безброй пъплещи хора – всеки борещ се за своята мечта, опитващ се да наложи някой от своите светове, мога ли да съдя света, че не е достатъчно голям? Не. Значи аз не съм голяма.Отказвайки се от една мечта, изтривам един от световете в главата ми. И ставам по-малка.Една Ники и целият й живот вече тънат в забрава. Ако жертвам по една мен при всеки удар, най-накрая няма да остане нищо, няма да ме има изобщо. А мога да бъда всяка една от тези Ники и да сбъдна техните-мои мечти, защото светът е достатъчно голям. А аз достатъчно голяма ли съм?