Злоупотребявам с бисквити "Закуска" в 11 през нощта
Хруп-хруп
Хруп

Autumn, colours and people

Настроенията ми в картинки

Кратък обзор:

                                      

Кръговрат

Кръговрат на хора,
На думи без действия,
на дни без пристан,
На нощи без сън
На успех и провал -
Границата е невидимо тънка.
Кръговрат на безсмилици и доста лъжи
“Обичам те”,”Липсваш ми”
Само думи са те.
Въртят се в главите ни,
Пак кръговрат - Вечен е.
Върни се в началото
И надолу по редовете отново
Пак,пак, пак и отново.

Анти-патриотка

Моята България?
Да бе, моя! В тази скапана държавица нищо не ти принадлежи, ти си просто пионка!
Аман от глупави патриотични думички - родина, мила татковина, гледайте си работата!
Нито ми е мила, нито ми е родна.
Вече нямаме герои, имаме лъжци, нямаме природа, имаме хотели. Нямаме национално самосъзнание, оставяме да ни тъпчат. Живеем си в ада и ни е ОК.
"Оставам тук, аз оставам тук" ми пее Лора Караджова по радиото. Ами НЕ искам да оставам тук.
Не искам да живея като мижитурка.
Не искам всяка вечер да ме е страх да се прибера.
Не искам да ме определят, да ми казват къде да ходя и къде - не.
Не искам болния български манталитет.
Искам свобода, искам възможности.
Защо България не ми дава това? Майка ли е тя, да бе, същинка мащеха.
Единствената майка в цялата картинка е моята вкъщи, която се притеснява всеки път, щом изляза. И с право.
И всъщност пиша това от яд на ненормалниците, кото преследват разни хора (включително и мен) по улицата и ги шашкат.
Ако се разхождате по улицата и видите човек, бягайте от него.
Тук всички сме копелета.

Тайник

В тайника от спомени и чувства,
наречен мое сърце
всеки трепет има свое място
и всяка дума – своя ред.
Една любов не ми достига,
аз изпивам жадно всяка страст.
След целувки следва раздяла,
а след тях – нов плам.
В кръговрат на любов и разлъка,
вземам нещо малко от всеки.
В кутийка го слагам и често
като съм тъжна, поглеждам.
Устремена към сладка целувка
или гасяща пореден пожар,
понякога в спомен се спъвам
и пламва умът ми – и как!
Твърде много думи и чувства
има в моето сърце.
То ги пази ревниво всички!
 И много да са, ще ги побере.

Аз просто ще живея...

Среднощен чат с Митето.
Аз: Толкова бързо минава времето, че ме е страх да не пропусна да изживея нещо, което си заслужава.
Митко: Гледай сега, отделяй време на най-важните неща. Прави това, което ти е на сърце.

По дяволите, как не се бях сетила  за това по-рано?! В последните месеци правя какви ли не глупости и се опитвам да върша неща, които не са ми били на сърце само и само да "разширявам кръгозора си". И за к'во?
Искам да пея, да рисувам, да танцувам, да мога да бягам по 2 километра, без да се изморявам, а ако мога да решавам и задачи по физика - идеално! И защо ми е всичко това? Просто за нищо. Всеки си има нещо, в което е добър, обича да  гоправи и то осмисля ежедневието му. Всичко останало е загуба на време, точно това време, което така се плаша, че ми се изплъзва.
Това лято реших да експериментирам. Мислех да пробвам "Направи си сам", да готвя, да почна нов блог. Сега вече отписах тези дейности. Реших да правя каквото ме е кеф да правя - да излизам с приятели, да дивея и най-важното - да живея! Защото когато живея, пиша. А като пиша, живея. Моят омагьосан творчески кръг.
Е, да, може да не стана най-гениалния човек, нито пък Домакиня на годината, ама пък ще съм си в свои води, някъде сред многото хора в живота ми. Не мога да бъда друга, не мога да правя друго. Нека оставя книгите на четящите, те ще четат и за мен.
Аз просто ще живея.

Кола с класа

Аз хубаво си смених дизайна на блога, ама като няма за какво да пиша...

Главоблъсканици

Поредният отчайващ ден, начало на поредната безсмислена седмица, която е част от поредния затъпяващ месец. Иде ми да си праскам главата в стената, докато всичките ми мозъчни клетки не измрат до една (това със сигурност е най-безболезненият вариант).  Така поне ще съм малко по на ниво за училището ми. Да, училището ми – мястото, където правилата диктуват богаташките хлапенца. Модният подиум за всички примадони с токчета на Крисчън Люботин, поле за изява на горилите с аудита, паркирани пред кафето отвън.

А къде е образованието в цялата картинка? Гората хванало.

Знаете ли какъв е звукът на агонизиращи мозъчни клетки? Е, аз знам, музикален съпровод ми е вече 4 години. Защото учене в училище няма, а учебниците са за зубърите и простосмъртните.

Представяме се с трите си имена, за да се знае кои са мама и тате. При съпротива от страна на даскала е достатъчно да размахаш една пачка в час, за да покажеш божественост и недосегаемост. Тогава нареждаш шестиците една след друга в дненвика.

Абсурди.

И ако търсите някаква поука от това есе, ами няма да намерите. То е точно толкова безсмислено и затъпяло, колкото и ситуацията, която ви описах в него. Просто един съвет от мен – по-малкото ходене на училище, води до повече мозъчни клетки. Затова бягайте от даскало и останете умни!

В цъфналата ръж

Връщайки се запъхтяна 

вечерта веднъж 

Джени вир-водица стана 

в цъфналата ръж. 

Джени зъзне цяла 

Джени пламва изведнъж 

бърза мокра до колене 

в цъфналата ръж. 

Ако някой срещне някой 

в цъфналата ръж 

и целуне този някой 

някого веднъж 

То нима ще знае всякой 

де, кога веднъж 

някого целувал някой 

в цъфналата ръж.

Робърт Бърнс

Дневна доза мъдрост

If only....

I'm tired of all this people trying to get into my head...

Доброта

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

25 януари 1977

Петя Дубарова

Who can say where the road goes,

Where the day flows, only time?

And who can say if your love grows,

As your hearth chose, only time?

Who can say why your heart sights,

As your live flies, only time?

And who can say why your heart cries

when your love dies, only time?

Who can say when the roads meet,

That love might be ,in your heart?

and who can say when the day sleeps,

and the night keeps all your heart?

Night keeps all your heart.....

Who can say if your love growes,

As your heart chose, only time?

And who can say where the road goes

Where the day flows, only time?

Who knows? Only time

Who knows? Only time

It's winter time!

(кошовете за боклук допълват романтичната гледка)

Ужасно качество на снимките, а красиви гледки!

Girls, you are beautiful!

Изключително и само любителска фотография, направена с приватизирани телефони и фотоапарати. :D:D

Ако любова е букмейкър, а аз - залагащ, ще съм вечно вътре със сметките!