Кола с класа

Аз хубаво си смених дизайна на блога, ама като няма за какво да пиша...

Главоблъсканици

Поредният отчайващ ден, начало на поредната безсмислена седмица, която е част от поредния затъпяващ месец. Иде ми да си праскам главата в стената, докато всичките ми мозъчни клетки не измрат до една (това със сигурност е най-безболезненият вариант).  Така поне ще съм малко по на ниво за училището ми. Да, училището ми – мястото, където правилата диктуват богаташките хлапенца. Модният подиум за всички примадони с токчета на Крисчън Люботин, поле за изява на горилите с аудита, паркирани пред кафето отвън.

А къде е образованието в цялата картинка? Гората хванало.

Знаете ли какъв е звукът на агонизиращи мозъчни клетки? Е, аз знам, музикален съпровод ми е вече 4 години. Защото учене в училище няма, а учебниците са за зубърите и простосмъртните.

Представяме се с трите си имена, за да се знае кои са мама и тате. При съпротива от страна на даскала е достатъчно да размахаш една пачка в час, за да покажеш божественост и недосегаемост. Тогава нареждаш шестиците една след друга в дненвика.

Абсурди.

И ако търсите някаква поука от това есе, ами няма да намерите. То е точно толкова безсмислено и затъпяло, колкото и ситуацията, която ви описах в него. Просто един съвет от мен – по-малкото ходене на училище, води до повече мозъчни клетки. Затова бягайте от даскало и останете умни!