Среднощен чат с Митето.
Аз: Толкова бързо минава времето, че ме е страх да не пропусна да изживея нещо, което си заслужава.
Митко: Гледай сега, отделяй време на най-важните неща. Прави това, което ти е на сърце.
По дяволите, как не се бях сетила за това по-рано?! В последните месеци правя какви ли не глупости и се опитвам да върша неща, които не са ми били на сърце само и само да "разширявам кръгозора си". И за к'во?
Искам да пея, да рисувам, да танцувам, да мога да бягам по 2 километра, без да се изморявам, а ако мога да решавам и задачи по физика - идеално! И защо ми е всичко това? Просто за нищо. Всеки си има нещо, в което е добър, обича да гоправи и то осмисля ежедневието му. Всичко останало е загуба на време, точно това време, което така се плаша, че ми се изплъзва.
Това лято реших да експериментирам. Мислех да пробвам "Направи си сам", да готвя, да почна нов блог. Сега вече отписах тези дейности. Реших да правя каквото ме е кеф да правя - да излизам с приятели, да дивея и най-важното - да живея! Защото когато живея, пиша. А като пиша, живея. Моят омагьосан творчески кръг.
Е, да, може да не стана най-гениалния човек, нито пък Домакиня на годината, ама пък ще съм си в свои води, някъде сред многото хора в живота ми. Не мога да бъда друга, не мога да правя друго. Нека оставя книгите на четящите, те ще четат и за мен.
Аз просто ще живея.
