Кръговрат

Кръговрат на хора,
На думи без действия,
на дни без пристан,
На нощи без сън
На успех и провал -
Границата е невидимо тънка.
Кръговрат на безсмилици и доста лъжи
“Обичам те”,”Липсваш ми”
Само думи са те.
Въртят се в главите ни,
Пак кръговрат - Вечен е.
Върни се в началото
И надолу по редовете отново
Пак,пак, пак и отново.

Анти-патриотка

Моята България?
Да бе, моя! В тази скапана държавица нищо не ти принадлежи, ти си просто пионка!
Аман от глупави патриотични думички - родина, мила татковина, гледайте си работата!
Нито ми е мила, нито ми е родна.
Вече нямаме герои, имаме лъжци, нямаме природа, имаме хотели. Нямаме национално самосъзнание, оставяме да ни тъпчат. Живеем си в ада и ни е ОК.
"Оставам тук, аз оставам тук" ми пее Лора Караджова по радиото. Ами НЕ искам да оставам тук.
Не искам да живея като мижитурка.
Не искам всяка вечер да ме е страх да се прибера.
Не искам да ме определят, да ми казват къде да ходя и къде - не.
Не искам болния български манталитет.
Искам свобода, искам възможности.
Защо България не ми дава това? Майка ли е тя, да бе, същинка мащеха.
Единствената майка в цялата картинка е моята вкъщи, която се притеснява всеки път, щом изляза. И с право.
И всъщност пиша това от яд на ненормалниците, кото преследват разни хора (включително и мен) по улицата и ги шашкат.
Ако се разхождате по улицата и видите човек, бягайте от него.
Тук всички сме копелета.

Тайник

В тайника от спомени и чувства,
наречен мое сърце
всеки трепет има свое място
и всяка дума – своя ред.
Една любов не ми достига,
аз изпивам жадно всяка страст.
След целувки следва раздяла,
а след тях – нов плам.
В кръговрат на любов и разлъка,
вземам нещо малко от всеки.
В кутийка го слагам и често
като съм тъжна, поглеждам.
Устремена към сладка целувка
или гасяща пореден пожар,
понякога в спомен се спъвам
и пламва умът ми – и как!
Твърде много думи и чувства
има в моето сърце.
То ги пази ревниво всички!
 И много да са, ще ги побере.