Into My Mind: 2013

сряда, 31 юли 2013 г.

Седмица на последно сбогом с Into My Mind.

Пораснах за него.:)

сряда, 26 юни 2013 г.

Colour of the wind

Това е една от най-любимите ми песни. Изключително смислена, трогва ме всеки път, щом я чуя. <3

You think I'm an ignorant savage
And you've been so many places
I guess it must be so
But still I cannot see
If the savage one is me
How can there be so much that you don't know?
You don't know ...

You think you own whatever land you land on
The Earth is just a dead thing you can claim
But I know every rock and tree and creature
Has a life, has a spirit, has a name

You think the only people who are people
Are the people who look and think like you
But if you walk the footsteps of a stranger
You'll learn things you never knew you never knew

Have you ever heard the wolf cry to the blue corn moon
Or asked the grinning bobcat why he grinned?
Can you sing with all the voices of the mountains?
Can you paint with all the colors of the wind?
Can you paint with all the colors of the wind?

Come run the hidden pine trails of the forest
Come taste the sunsweet berries of the Earth
Come roll in all the riches all around you
And for once, never wonder what they're worth

The rainstorm and the river are my brothers
The heron and the otter are my friends
And we are all connected to each other
In a circle, in a hoop that never ends

How high will the sycamore grow?
If you cut it down, then you'll never know
And you'll never hear the wolf cry to the blue corn moon

For whether we are white or copper skinned
We need to sing with all the voices of the mountains
We need to paint with all the colors of the wind

You can own the Earth and still
All you'll own is Earth until
You can paint with all the colors of the wind

It can get really lonely sometimes

сряда, 19 юни 2013 г.

Ники в зоопарка (детска радост!)

Вчера беше забавен ден. Тръгнах от нас с мисълта да посетя някой мол (да, скука, знам). На половината път обаче реших да ида в зоологическата градина. Хванах абсолютно противоположния на дотогавашния ми път и след час и половина бях в зоопарка! В първите 10 минути не бях очарована, но в момента в който мечката гризли се появи, нещата се промениха тотално. Вижте колко е огромна!!!!

Че и позира.

Голям красавец:

Тук спокойно си плуваха патици и костенурки. А ееееей там в далечината имаше 5-6 събрани пеликана (не съм сигурна дали бяха пеликани честно казано)

Тигров питон. Само 6 метра.

Търсенето на Немо на живо от Зоопарка!

Не успях да снимам любимите си хищни котенца (виждат се повече решетки, отколкото животни) и хищни пилета (визирам орли, лешояди и т.н. - бяха големи като агнета!!!), но да знаете, че бяха УХАААААААА!!!!

След 100 часа ходене в жегата, объркване на маршрута няколко пъти (типично в мой стил) и возене в наблъскания 102, се добрах до къщи. Излязох бяла, прибрах се зверски изгоряла на потник, къси панталонки и сандали. Демонстрирам новия тен:

Ама си струваше!

събота, 15 юни 2013 г.

Парк Врана

Какъв ден само! Не само слънчев и горещ, а и доста вълнуващ! Който казва, че в България няма какво да се види, е безумно неинформиран. Използвайки ваканцията си в София, реших да опозная поне малко столицата.

Колко много неща има за гледане не е истина!

Започнах от днес с парк Врана, който откриха преди седмица за нас - гражданите.

С една дума посещението ми беше като че ли на място, непринадлежащо на обичайната напрегната София. Малко късче от рая се е отчупило и е паднало в края на града, за да се получи парк Врана. Времето тече по друг начин там, въздухът е друг, чудничко е.

Започвам със снимките.