Нека прах да са думите,
разпилени от вятъра.
И реки да са болките,
пълноводни, неспиращи.
Нека спомен не никне в ума ми
без поводи
Без буря да минат чувствата,
гоня ги,
а те все се вихрят във мене,
безжалостни.
Тяхно царство е мойто сърце –
окото на бурите.
