Събота, 9 сутринта.
С
един скок влязох в метрото секунди преди вратите да се блъснат гневно една в
друга. Седнах, засмях се тихо.
Aко можеше да създадеш един незабравим,
перфектен момент , който да не бъде развален никога, би ли го направил?
Това
е моето хоби. Да създавам моменти.
Как?
Името
му беше Даниел, или пък Петър, Йордан, Юлиян или който и да е друг. Името е без
значение. Все едно и също се случваше.
За
да оставиш траен спомен, трябва да покажеш, че не си като друите. Или поне да
ги накараш да си помислят така. Аз имах своя изпитан репертоар.
След
прилагане на моята тактика момчето - Даниел, или пък Петър, Йордан, Юлиян или
който и да е друг, вече ме гледа по друг начин. Нали знаеш, с онзи заинтригуван
блясък в очите.
Така
ставам една хубава вечер, един страхотен момент в нечий ум. Но не повече.
В
ничие сърце няма да ме намериш като първото влюбване, вярна приятелка или
голямата любов.
Не
вярвам в тези неща. Вярвам в добрите моменти. В мимолетните възторзи.
Продължаването на един момент го убива.
Заради
това никога не удължавам нищо. Не говоря дълго, не целувам дълго, не спя дълго.
Не гледам животинки, нямам цветя, местя се от квартира в квартира през месец. Рядко ще ме намериш на мобилния
телефон, не отговарям на имейли.
Преходни
удоволствия. Удовлетворящи спомени. Аз бях виртуозка.
Понеделник,
8 часа вечерта
Първа
среща с него.
Репертoатър бе излишен.
Сряда,
6 следобед
Поредният
ден с него. Можеше да е Даниел, или пък Петър, Йордан, Юлиян или който и да е
друг. Но не беше. Той си имаше име.
Вратите
на метрото се тряснаха зад нас. Возихме се цял ден просто така – без цел и без
посока. Мигът. Държах го в ръцете си, гледахме се очи в очи. Моментът, който се
удължи няколко мигвания повече. Неразрушен. Живеещ, дишащ, ставащ част от мен.
Момчето
с име – олицетворението на авантюризъм и страст. На забавление и малко
опасност. Сладко и горчиво. Това бе неговата тактика.Първо малко сладко за
заблуда и после горчилката.
Все
пак...колко дълго може да продължи едно безцелно пътуване в метрото?
Само
един по-дълъг миг.
Сряда,
18:01
Момчето
с име ме целуна и излезе от купето.Вратите на метрото се блъснаха гневно една в
друга. Метростанцията се размаза, за секунди последно видях лицето му.
Той
отмина.
Мигът.
