Липсващата частичка
За някои хора най-важното е да преуспеят в живота и винаги да са първи,да са на върха,да ги сочат с пръст и да им се възхищават.
Такъв човек бе моята съученичка Илияна.Беше отлична ученичка,винаги знаеше много,учителите не спираха да я хвалят.И за нея това бе най-важното-да е първа в училище и да има само шестици.Илияна винаги учеше и не позволяваше нищо да я разсейва.По цял ден прекарваше заровена в теореми,непознати думи,научни и публицистични текстове,химични уравнения и какво ли още не.
Случи се така обаче съвсем неочаквано за нея,ден след ден тя като че ли започна да слиза от върха,за който се бореше неуморно и който изпълваше живота й.Нещо липсваше?Започна да получава по-ниски оценки и да се справя все по-лошо в училище.Как бе възможно това?Тя учеше по цял ден.Лягаше и ставаше с учебниците,уроците и домашните.Знаеше всичко,освен едно-какво не й стигаше,за да е отново първа и отново на върха?Каква бе липсващата частичка от пъзела на успеха?Къде да я намери?Тези въпроси измъчваха момичето постоянно.
Тя удвои учението си-напрягаше се с последни сили и учеше до късно,но без резултат.Това й причиняваше страдание и дълбоко в себе си тя се чувстваше нещастна.
Но ето,че се случи нещо,което я накара да погледне по друг начин на света около нея.
Един ден Илияна стоеше на училищните стълби.Последният звънец бе бил току-що и тя с тъга гледаше някакъв бял лист-контролната й по български език.Беше получила слаба оценка.Как го позволи?Как!Илияна стоеше отчаяна и гледаше провала си.
-Коя е липсващата частичка?- запита се сама на глас.
-Може би е нещо съвсем видимо,но на което не си обръщала внимание.Нещо толкова важно,но и толкова банално -отвърна някой пред нея.
Илияна отмести поглед от листа и видя едно момче.Бе с бледо лице и много красиви пронизващи черни очи.Атанас.Беше по-голям от нея,момичето го бе виждало по училищните коридори,говорели са си,но какво значение имаше това в момента за нея.
-Какво искаш да кажеш?-попита Илияна.
-Понякога нещата са по-прости,отколкото изглеждат.Не всичко в живота е решаване на задачи и учене на неправилни глаголи.
-Да се учи-това е най-важното!
-Да,но училището на живота ни учи на също тлкова важни неща,колкото и гимназията.
-Не казваш нещо съществено - отчая се Илияна.
-Даже казах много – рече Наско и се отдалечи. –Чао и успех!
Илияна се изсмя иронично.По пътя към дома си,а и след това тя мислеше само за думите на Наско.Или по-точно за самия него.Черните му очи още бяха впити в нея и я омайваха.Топлият му глас се бе запечатал в паметта й и тя постоянно превърташе в главата си лентата,когато си говореха.Само двамата.
Всеки ден в училище Илияна очакваше да види Наско.А през нощта не спеше,а мечтаеше за него.Мисълта за момчето я караше да се усмихва така,както нито една похвала не я бе карала,стопляше сърцето й като прегръдката на любим човек,очите й светеха,както никога до този миг.Илияна молеше слънцето да забави своя изгрев,за да бъде по-дълго време с Наско,дори в един измислен свят.Сега,когато го срещна,тя усети какво е да забравиш всичко.Момичето бе спряло да мисли за своя провал в училище и да изгаря в адските пламъци на своя ад всеки път,когато не се справяше толкова добре със задълженията си.
Един ден Илияна забеляза това.Бърз поглед към бележника й я накара да остане доволна-успехът й бе започнал да се подобрява.Изкачваше се към върха отново.И тогава момичето прозря коя е била липсващата частичка от пъзела,за какво е говорил Наско на стълбите.
Същия ден Илияна срещна в училище момчето,за което копнееше.Когато я видя,Наско се усмихна широко и отиде до нея.Илияна заговори първа:
-Намерих липсващата частичка.
