Чудя се какво ни липсва,за да се веселим,да бъдем радостни и щастливи?Чудех се,чудех се,чудех се и най-накрая се запитах дали не ни липсва благодарността?Благодарността,че сме живи и здрави.Благодарността,че сме отново заедно,че не сме се забравили и,че няма да се забравим.
Колко неща в живота си приемаме за даденост?Имаме здраве,щастие,семейството и приятелите ни са наоколо и вероятно имаме достатъчно възможности за развитие или пък идеи,за да бъдем доволни от себе си.Или поне имаме бъдещето на наша страна,което ще ни помогне да развием потенциала си.И все пак не сме доволни,цъкаме с език и чакаме нещо по-добро.Виждаме живота си сив и скучен.А какво очакваме всъщност?Любов?Тя е винаги около нас и дори да имаме "половинка" и нея ще започнем да приемаме за даденост скоро просто защото сме свикнали,щом се нарадваме на нещо,да го изхвърляме.Както като бяхме малки деца-новата играчка заменяше старата.Нямаме достатъчно успех?Не на мене тия!Дори да изкараме така дълго желаната и мечтана шестица по математика,щом видим оценката черно на бяло,сякаш първоначалната ни радост започва малко по малко да изчезва.
А какво е важното?Важното е да не приемаме всичко за даденост.Да се радваме на най-малкото подаръче,на най-дребния жест,на усмивката на непознат човек.Малките неща правят живота по-красив.Не големтие подаръци,лъжливите хвалби или пък мечешките услуги.Следващия път,когато най-добрата ни приятелка ни остави да си играем с косата й,колкото и да ненавижда това, трябва да сме благодарни.С малко тя показва много.Когато добър познат ви посрещне с широка усмивка-усмихнете му се и вие.А когато приятел ти даде нещо малко,но от сърце,дайте му най-скъпото ви.