Незапланувано прозрение

На всеки му се случва да прави планове - за живота си, за дългите ваканции, за празниците, за някой купон, та дори и за утрешния ден.И всеки знае колко неприятно е планът да се провали.
И тази ваканция аз не пропуснах да си направя мъничко планче, което обаче не се осъществи. Бях ядосана. Докато съвсем случайно днес с приятелките ми трябваше да излезем за новогодишни покупки. И внезапно най-обикновеното нещо като пазаруване преди празник беше толкова забавно. Разходката из малкия ни град се оказа най-приятната разходка за ваканцията. Незапланувана. Но с най-добрите приятелки. И ето как едночасова обиколка на гладен стомах се превърна в една приятна изненада. Нещо, на което се наслаждавах, за което бях благодарна. Колко често ни се случва да сме в компания, в която знаем, че принадлежим, че там е нашето място? Днес го усетих. Чуството, че си свързан с някого и то не формално - да сте съученици или семейни приятели, а истински. Да знаеш какво обича и мрази човекът отсреща. Да знаеш какво би го зарадвало, какво - изплашило и какво би го изненадало.Да можеш да предвидиш неговата реакция, да кажете шега, която само вие разбирате и да се смеете, докато околните ви гледат странно.
Трудно се намира място, където да бъдеш себе си.А какъв по-голям подарък от група хора, които те приемат какъвто си.
Внезапно, незапланувано прозрение. Може би най-хубавите неща се случват, когато най-малко ги плануваш и очакваш. ;)

Коледа! Коледа!

Бъдни вечер е, накупихте ли подаръците за любимите хора?
Тази вечер просто ще ви кажа няколко неща.
Първо, Коледа е, но не забравяйте какво празнуваме - Рождество Христово. Не се оставяйте подаръците и блясъкът на лампичките да ви подветат. Празнуваме християнски празник, подаръците са просто допълнение. Второ, говорим за чудеса, които се случват през тези дни, оглеждаме се за тях, а дори не осъзнаваме, че те се случват в самите нас, в душите ни.
Знаете ли какво става на Бъдни вечер? Небето се отваря и всеки може да си пожелае нещо. Помислете добре какво желаете вие и се борете за него. Коледа е, а на Коледа стават чудеса.
Весели празници!

Надпревара

Близка приятелка ми сподели,че има няколко много важни неща за нея и нито едно от тях тя не е усвоила както трябва.Странно й е,че на другите всичко сякаш им идва отръки,а тя трябва да работи упоритоз,а да постигне желаното.
И ето аз пак се замислих - може ли един човек да е добър във всичко?Има ли такива гении,които да разбират и от математика,и от лтиература,и от немски език например?Има ли таланти,които да могат и да пеят,и да рисуват,и да свирят на иструмент?
Чудех се, гледах хората около мен и отговорът бъррзо изникна.Не.И знаете ли защо?Защото талантът е това,което ни обединява.Ако един човек може да рисува,той търси съмишленици.А ако някой не може да решава задачите по физика,търси някой физик,който да му помогне.Ние сме създадени така,че да не ни бива във всичко само защото трябва да сме си нужни един на друг,да се търсим и да има истинско нещо,което да ни обединява.Много често приятелствата започват от един общ интерес.Музика например,или пък книги,а защо не и някой спорт,или пък модата.Може да е всичко!Заради това сме с различни итнереси,заради това не можем всичко перфектно.За да ни е нужен някой, който да ни помага от време на време,с когото да можем да обсъждаме вълнуващите ни теми и който да ни подава ръка всеки път,когато се отчаяме,че никога няма да стигнем така желаното ниво на владеене на едно нещо.
Животът е училище.Не трябва да се страхуваме,че не можем нещо,защото имаме цял живот,за да се усъвършенстваме."Нямаме време" ли казвате? Вярно е,но ето го мястото на тръпката - надпреварата с времето,с другите и със самия себе си.
Готови...СТАРТ!

Гоненица

Играя на гоненица със снежинките.Те се снижават плавно към мен и ха да ги хвана - бягат към светлините на високите лампи.Тичам по улицата с разтворени ръце.Чувам как снежинка се кикоти звънко зад мен.Обръщам се,но тя литва надалеч.
Снежинки.Мечти.Толкова са близки,но всъщност са много далечни.
-Няма да ни хванеш-чувам звънките им гласчета да шептят.
Студ.
-Опитай се!-продължават те.
-Несъмнено - отвръщам им.
Снежинки.
Мечти.
Студ.
Тичам.

Последните новини

Обикалях си аз едно итнересно форумче, когато попаднах на няколко очеизбодни статии,които съобщаваха за заклан тийнейджър и за обесено младо момче.Напоследък включвам телевизора на новините (колкото и рядко да се случва) и слушам как две момичета са се сбили за момче- кой да знае,че момичешкият бой е толкова на мода сега.Други двама тийна се сбили и единият наръгал другия с нож.Стоя и се чудя- какво става на днешните млади хора?На нас,които сме бъдещето на България,та и на целия свят. Каква е тази омраза,злоба,агресия?!?!?Откъде?Обяснениято е доста просто-лоши семейства,лоша компания,проблемен човек, и все пак толкова закъсали ли сме,че да се избиваме.Не може ли всичко да приключи със злобен поглед,а не да се продължава с думи,а след това и с необратими действия.Чудя се,чудя се какво може толкова да подтикне един млад човек да пребие,убие някого или себе си? Да не би сега всички да са се притеснили за пренаселването на света и да са решили лично да се справят с този проблем.Не,не,това е един ужас. Страх ме е да се прибера до дома ми сама в тъмното,а "едно време" децата са нямали такива притеснения. Някога вратите на къщите са били оставяни отключени, а сега слагаме алармени системи навсякъде.Не е изненада да се сбиеш с някого, да псуваш, да говориш постоянно зад чуждия гръб,да хвърляш боклуци по улицата,да пушиш и да се напиваш като копач,да пропускаш часове и да викаш на учителите. Накъде отиваме?

Малко мъдрости от Мечо Пух

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.

- Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Ийори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.

- Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.

- Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: "Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка", и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.

Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо...

Пух можа:

- Ще отидем, защото е Четвърт - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо.
Източник: http://citati.bg
Изберете вашия ден,за да посетите приятелите си и да им покажете,че не сте ги забравили и никога няма да ги забравите! :)

Граници и грешки

Голям проблем е,когато не знаем границите.Не знаем границите между правилно и грешно,между дробро и лошо.Да дръзнем ли?Да се изправим ли срещу страховете си?Да срещнем ли враговете си?Кога е времето да надигнем гласа си,да ударим по масата и да заявим всичко,което мислим?Кога от стоици ставаме жервти?Кога от търпеливи се превръщаме в хора с накърнена гордост?
Толкова,толкова много въпроси,които си задаваме всеки ден.И аз постоянно се питам нови и нови неща,а доста често старите въпроси остават без отговори.Но това,което разбрах е,че дори и да се колебаем между правилното и грешното,винаги трябва да разчитаме на себе си и на собсветната си преценка.Хората около нас никога няма да бъдат толкова обективни за нас,колкото можем да бъдем самите ние,ако го поискаме.Всичко е до самосъзнание.Ако можем да преценим трезво ситуацията,в която сме,нямаме нужда от "мъдрите" думи на някой доброжелател.Най-важното е да не се доверяваме на чуждите съвети и на чуждите "акъли" ,защото те често ни насочват към грешното решение.
Цял живот ще се питаме,ще се колебаем,ще търсим границите.Не можем винаги да сме безгрешни,но трябва да не повтаряме грешките си.Това е!С вяра в нас самите-така трябва да преминем през трудностите.