Граници и грешки

Голям проблем е,когато не знаем границите.Не знаем границите между правилно и грешно,между дробро и лошо.Да дръзнем ли?Да се изправим ли срещу страховете си?Да срещнем ли враговете си?Кога е времето да надигнем гласа си,да ударим по масата и да заявим всичко,което мислим?Кога от стоици ставаме жервти?Кога от търпеливи се превръщаме в хора с накърнена гордост?
Толкова,толкова много въпроси,които си задаваме всеки ден.И аз постоянно се питам нови и нови неща,а доста често старите въпроси остават без отговори.Но това,което разбрах е,че дори и да се колебаем между правилното и грешното,винаги трябва да разчитаме на себе си и на собсветната си преценка.Хората около нас никога няма да бъдат толкова обективни за нас,колкото можем да бъдем самите ние,ако го поискаме.Всичко е до самосъзнание.Ако можем да преценим трезво ситуацията,в която сме,нямаме нужда от "мъдрите" думи на някой доброжелател.Най-важното е да не се доверяваме на чуждите съвети и на чуждите "акъли" ,защото те често ни насочват към грешното решение.
Цял живот ще се питаме,ще се колебаем,ще търсим границите.Не можем винаги да сме безгрешни,но трябва да не повтаряме грешките си.Това е!С вяра в нас самите-така трябва да преминем през трудностите.