Обичам да говоря и да ме слушат,обичам да ми говорят и аз да слушам.Но често аз мразя думите.Не всички обаче,а само лъжливите,злобните.Когато някой се прави на мъдър и говори неща,които не мисли и не изпълнява,не зачитам неговите думи.А ако познат говори против някого,защото го вижда като конкуренция и злобата му е голяма,аз не чувам,за мен той мълчи.Човекът,който уж говори,а всъщност нищо не казва, е ням.Онзи,който казва "Обичам те",а не го мисли.Индивидът,зад чиято усмивка,винаги се крият задни мислии.В неговите думи винаги трябва да търся подтекста,защото винаги има такъв.Когато хората обсъждат външния вид на някого,аз чувам признания - проявената злоба е скритата им завист.Неизпълнени обещания-планове,които някой не е искал да осъществи.Комплименти-често лъжи.Обидите-най-добрият начин за похвала от другите.Добрата дума-само от най-близките.
Започваме ли да познаваме думите и с другите им значения?
Започваме ли да познаваме думите и с другите им значения?
Няма коментари:
Публикуване на коментар