понеделник, 2 ноември 2009 г.

Исината за околните

Понякога околните могат много да ни изненадат.Толкова много,че изнеадата да е сякаш удар с тиган в лцието ни,когато се събуждаме в топла и приятна лятна утрин.Например човек,който иначе се изявява като див,груб,гаден и зъл да се окаже много мил.Тогава забелязваме как той с очи търси нашите,за да ни докаже,че не е лош,но толкова рядко му се отдава случай да го покаже.Може нещо малко да "издаде" неговата доброта.Например да ни направи път,докато вървим заедно или пък да покаже някой неподозиран талант.Защото точно това,по което си приличаме,ни обединява.Много хора не обичат различните,търсят хора от своята порода и отхвърлят всички останали.А толкова често не забелязваме как може би привидно сме напълно различни,а надникнем ли отвъд маските,оставаме приятно изненадани.
Така че не бързайте да слагате етикети на хората,да ги съдите и да ги ненавиждате.Клоунът на класа,красавицата на училището,зубърчето на випуска,геният,глупакът-всеки има своята история и всяка от тях си заслужава да бъде чута. Цаката е да търсим малките следи,които ни довеждат до голямата истина за човека отсреща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар