Всеки делник има своята красота

Малкото слънчеви лъчи, процедили се през тежките сивкави облаци, осветиха и обагриха в нови, щастливи цветове ежедневието ми. Снегът бе позатрупал входа на светогледа ми и бе доста скучно. Но тези дни се оглеждам и виждам нови хора, чувам различни гласове, итнересни разговори, намирам нови теми. Да, хубаво е да подскачаш по цял ден напред-назад, изпълнен с енергия и оптимизъм, да имаш желание да бъбриш безмислици постоянно и да се кикотиш за най-малката глупост. И все пак...дали само слънчевата сутрин в четвъртък е стопила снегът в настроението ми?
Всеки делник има своята красота. Аз намирам красотата на моя делник в хората около мен - познати и непознати, далечни и много близки, обични и не толкова любими. Обожавам да слушам несекващите разговори на другите - всеки разказва на своя събеседник неща, които го вълнуват, а пък слушателят е погълнат от разказа. Такива разговори са изпълнени с живот. Харесва ми да гледам как сутрин небето от тъмно започва леко да просветва, докато не достигне светло синия си или сив цвят. Приятно ми е да слушам как учителката обяснява урока, на последните чинове хората тихичко си клюкарят, а предните чинове мълчат и слушат. Има нещо красиво в тази обикновена картина. Спокойствието, нещата са точно такива, каквито трябва да бъдат.
Сред хората - веднъж като наблюдателка, друг път като участничка, намерих новите цветове на ежедневието ми. Да, не бяха само слънчевите лъчи.