Таланти

Не е хубаво да дърпаш дявола за опашката, казвайки, че не те бива в нищо. Срещам такива хора - добри в много неща, но все пак недоволни, защото си мислят, че не са талантливи. А осъзнаваш ли в колко аспекти можеш да бъдеш талантлив? Талантът е дар. А ако говорим за дарове, то опциите са много.Да си даровит не е само да можеш да пееш, да рисуваш или пък да танцуваш. Това е да имаш възможности - дар е да си умен, да ти се отдават лесно науките. Дар е да можеш да организираш някакви мероприятия например! Но най-големият дар е този, който е заложен в характера ти - качествата, които притежаваш. Търпимост, благородство, обичливост, искреност, преданост и всиччки други добри черти,за които се сетиш. Този дар е за уважение! Дори да си следващия Айнщайн, никой не би те признал, ако си надменен. Дори да пееш като Лили Иванова, никой няма да те поздрави, ако си злобен и не си го заслужил. Така че не се оглеждай настрани - не е нужно да си отличника на класа, за да бъдеш уважаван и да бъдеш даровит. Всичко е в теб!

Есе за любовта

Честит Свети Валентин! Обичайте искрено и безвъзмездно!

Есе за любовта


Някой да ми каже как се пише за любовта! Да я възхвалявам ли? Да я обичам, да я мразя или да съм разочарована от нея? Да бъда влюбена или нещастна в това есе? Да съм с розови очила или пък да бъда далекогледа? Какво е любовта? Размишлявах, наблюдавах и направих някои изводи. Любовта е различна за всеки. Ако си я търсил и чакал, бленувал си за нея, тя се появява в най-прекрасния си вид. Страдал ли си, забравяйки безбройните безсънни нощи, тя е сладкият пристан. Нещо в теб трепва, когато видиш избрания човек, тогава Любовта е най-новото приключение за теб. За твореца тя е вдъхновение. За математика, който решава задачи и мисли логически и рационално, Любовта е новата променлива в уравнението му. За тези, които имат малко, тя е единственото чудо.
Но Любовта е и изпитание. Тя очаква да дадеш всичко от себе си, без да искаш нищо в замяна. Да обичаш човека отсреща с добрите и лошите му страни. Любовта иска да вярваш в нея дори когато не я виждаш, както вярваш, че има тъмнина и студ. Тя те учи да не завиждаш, да не се гордееш, да не се превъзнасяш и да търсиш винаги истината. Дава ти задачи, трудни и наглед неразрешими; загадки, незадавани преди; поставя препятствия, дълги трасета от пустота, преди щастливия финал – решен ли си да тичаш, или ще се откажеш още на старта? Любовта може би те среща всеки ден, но ти забелязваш ли я? Тя те поздравява всяка сутрин, а ти нея? Любовта не винаги е очакваната, но винаги е незабравимата.
За мен любовта е промяна, за непознатия може да е ново начало.
А за теб?
Любовта е различна, но ни учи на едно – да обичаме.
Ето го началото на пътя до нея.
Готов ли си за всичко това?

Гръмотевицата предвестител

Пиша секунди след като чух гръмотевица! Най-накрая гръмотевица! Може би се чудите защо се радвам толкова много, че чак пиша в блога. Гръмотевиците и светкавиците винаги ми напомнят за лятото, когато от време на време започват проливни, поройни дъждове...с гръмотевици. Лятната буря е интересна, а и след нея става приятно хладно. След това отново се стопля и лятото продължава на пълни обороти. И сега, когато чух тази гръмотевица се сетих за лятото. След всички тези снегове, поледици и реки от разтопен сняг и киша гръмтоевицата ми подсказва, че идва топлото. Заспивам с вяра в скоро идещата пролет. Сбогом, зима!

Ах, тези временни заблуди, те са най-опасните. Мислиш си, че трябва да дадеш всичко за нещо, да го постигнеш на всяка цена, а всъщност то не си струва. Най-простият пример е жестоката борба за оценки. Човек би дал душата си за една шестица на класна работа. А защо ти е все пак тази шестица? За да покажеш един ден хубава диплома и никакви знания. Тъжно е, че всички се хвърляме на това, което блести, но не е злато. Атрактивното, онова, което бързо се постига и бързо се забравя, е нашата любов. Предпочитаме да блъскаме всеки ден по няколко часа във фитнеса, за да изглеждаме добре, но не бихме посмели да прочетем една книга, за да станем по-мъдри. Готови сме да оплюем човек веднага, да го намразим, да му направим мръсно - по-трудно е да бъдеш жертвата, отколкото потисника. Захвърляме вярата в доброто и любовта заради насладата от лъжите за несъществуващото. Забравяме старите приятели заради нови използвачи, които могат да направят деня ни интересен. И какво става най-накрая? Оставаме без нищо, защото искаме да имаме всичко! Как желаете живота си вие - бавно към щастието или бързата забрава?

Музика и чаша мисли

Понякога думите не стигат. Тогава музиката говори. Нека долният линк ви разкаже история. Оставям празния лист на вас, напишете разказаното! :)

http://www.youtube.com/watch?v=iiqeEM7JPRo&NR=1