Ах, тези временни заблуди, те са най-опасните. Мислиш си, че трябва да дадеш всичко за нещо, да го постигнеш на всяка цена, а всъщност то не си струва. Най-простият пример е жестоката борба за оценки. Човек би дал душата си за една шестица на класна работа. А защо ти е все пак тази шестица? За да покажеш един ден хубава диплома и никакви знания. Тъжно е, че всички се хвърляме на това, което блести, но не е злато. Атрактивното, онова, което бързо се постига и бързо се забравя, е нашата любов. Предпочитаме да блъскаме всеки ден по няколко часа във фитнеса, за да изглеждаме добре, но не бихме посмели да прочетем една книга, за да станем по-мъдри. Готови сме да оплюем човек веднага, да го намразим, да му направим мръсно - по-трудно е да бъдеш жертвата, отколкото потисника. Захвърляме вярата в доброто и любовта заради насладата от лъжите за несъществуващото. Забравяме старите приятели заради нови използвачи, които могат да направят деня ни интересен. И какво става най-накрая? Оставаме без нищо, защото искаме да имаме всичко! Как желаете живота си вие - бавно към щастието или бързата забрава?