Всеки човек е частица от пъзел. Така срещайки се с някого, този човек може да открие своята съседна частица, с която да създадат една картина – семейство или пък приятелство. С тези схващания ние очакваме да намерим индивид, който идеално да ни пасва, а всъщност това е невъзможно. Всички разбирания, че веднага двама човека могат да се разберат без проблем и всичко да върви по мед и масло е просто един мит. Няма такова нещо като частите на пъзела, които се събират безпроблемно. В реалния свят е точно обратното. Докато свикнеш с един човек, ти трябва да направиш компромиси, да се промениш поне мъничко – понякога се налага, а и той самият да обмисли някои от действията си. Но никога един добър старт на връзка не гарантира доброто плаване. А понякога трудностите в началото не трябва да ни откажат от надеждите за попътен вятър по-късно в пътешествието ни. Всичко зависи от нас - дали ние имаме желанието да приемем някого в живота си и дали искаме да бъдем приети в нечии живот. А голямата картина, която се създава от обединението на няколко човека, тя е истина, но трябва да вярваме, че можем да се напаснем спрямо другите. А след това времето ще покаже резултатите.
И все пак, Ники... Не вярваш ли в любовта от пръв поглед? И това, че колкото и да не се разбираш с един човек, пак може да го обичаш?
ОтговорИзтриванеАз мисля, че някъде там наистина има перфектна половинка за всеки. Може човекът да е различна раса, да говори различен език и да има различни вкусове, но заедно с теб да образува едно цяло... Поне така го разбирам (:
Права си, да, но все пак на колко човека се случва да срещнат перфектната половинка? Тук говорим за хората около нас, за всички хора, с които не винаги началото е толкова гладко, но все пак свикнеш ли с тях, се образува един добър екип. :)
ОтговорИзтриване