понеделник, 27 декември 2010 г.
петък, 24 декември 2010 г.
Силата на молитвата
Често се моля, но рядко молитвите ми звучат толкова истински и от сърце както на Бъдни вечер. Събрани около масата, усещам как цялото ми семейство се моли за едно и също, с всяка нова дума, отправяме едни и същи благодарности и желаем еднакви неща. Тази вечер всяка дума придобива смисъл и живее.
Нека пак да сме заедно.
Нека обичаме.
Нека даваме и даваме.
Нека се усмихваме и бъдем щастливи.
Нека и другата Коледа да бъдем отново заедно.
Следва голямото БЛАГОДАРЯ. Благодарим за радостта, за успехите, за трудностите, за победите и малките поучителни загуби. Благодарим за тази специална вечер и за дара - да сме неразделни.
Отправяме молитва в навечерието на Коледа. Нека светлината на празника озари сърцата и животите ни.
Нека пак да сме заедно.
Нека обичаме.
Нека даваме и даваме.
Нека се усмихваме и бъдем щастливи.
Нека и другата Коледа да бъдем отново заедно.
Следва голямото БЛАГОДАРЯ. Благодарим за радостта, за успехите, за трудностите, за победите и малките поучителни загуби. Благодарим за тази специална вечер и за дара - да сме неразделни.
Отправяме молитва в навечерието на Коледа. Нека светлината на празника озари сърцата и животите ни.
събота, 11 декември 2010 г.
Коледни дивотии, купони, рок концерти и сини лампички
Тази седмица реших да го ударя малко на живот, да потърся коледния дух. Купих си билет за коледното парти на гимназията ми - традиция ми е да ходя на всички училищни купони. Появих се аз в клуб ШОК готова да се разбивам цяла вечер, но не ми бе писано. Не знам къде изчезна желанието ми за купонясване, но очевидно вече го нямаше. Май партито не беше моето място. Компенсирах изгубеното време с една разходка под коледните светлинки в центъра, обожавам сините лампички, които висят над улиците. Вървя под тях и ги гледам ли, гледам, докато редицата не свърши. И после пак минавам, за да се повторят миговете коледна радост.
На следващия ден реших да опитам с рок концерт. Изтупах се с най-голяма гордост и след два часа и половина мозъкът ми бе станал от твърдо в течно състояние. На път за вкъщи пак минах под сините лампички със замечтан поглед.
Идвам и отивам и намирам. Намирам само там коледния дух и щастие за себе си. Под сините лампички. Нека всяка е едно изпълнено желание, за да стигнат за всичките ми мечти.
На следващия ден реших да опитам с рок концерт. Изтупах се с най-голяма гордост и след два часа и половина мозъкът ми бе станал от твърдо в течно състояние. На път за вкъщи пак минах под сините лампички със замечтан поглед.
Идвам и отивам и намирам. Намирам само там коледния дух и щастие за себе си. Под сините лампички. Нека всяка е едно изпълнено желание, за да стигнат за всичките ми мечти.
четвъртък, 2 декември 2010 г.
Коледни дивотии, ден първи
Оле, я стига сте хленчили и сте се депресирали всички! Часът е 12:05, на 2 декември, сложила съм си червената шапка на Дядо Коледа, взела съм гирляндите и съм готова да украсявам! Мисия "Коледни дивотии" е в действие, време е за документиране на тази Коледа, защото съм решила да бъде специална и готина (макар все още да не съм съвсем сигурна как точно ще стане). Ще вкарам малко коледен дух в тежкото и посивяло ежедневие, поне това мога да направя, нали? Омръзна ми да се случват все лоши неща, да се говори само за тъжни събития, да се мисли само за нещастието. Стига вече, светлината е насреща ни! Туко-виж съм свършила нещо полезно идните дни, открила съм нещо ново или най-малкото съм си направила удоволствието да се насладя на прекрасния светъл празник на пълни обороти. Очаквайте....абе не знам какво да очаквате, но се надявам всички накрая да сме щастливи и доволни. Нека Коледните дивотии започнат СЕГА!
Абонамент за:
Публикации (Atom)