Тази седмица реших да го ударя малко на живот, да потърся коледния дух. Купих си билет за коледното парти на гимназията ми - традиция ми е да ходя на всички училищни купони. Появих се аз в клуб ШОК готова да се разбивам цяла вечер, но не ми бе писано. Не знам къде изчезна желанието ми за купонясване, но очевидно вече го нямаше. Май партито не беше моето място. Компенсирах изгубеното време с една разходка под коледните светлинки в центъра, обожавам сините лампички, които висят над улиците. Вървя под тях и ги гледам ли, гледам, докато редицата не свърши. И после пак минавам, за да се повторят миговете коледна радост.
На следващия ден реших да опитам с рок концерт. Изтупах се с най-голяма гордост и след два часа и половина мозъкът ми бе станал от твърдо в течно състояние. На път за вкъщи пак минах под сините лампички със замечтан поглед.
Идвам и отивам и намирам. Намирам само там коледния дух и щастие за себе си. Под сините лампички. Нека всяка е едно изпълнено желание, за да стигнат за всичките ми мечти.
На следващия ден реших да опитам с рок концерт. Изтупах се с най-голяма гордост и след два часа и половина мозъкът ми бе станал от твърдо в течно състояние. На път за вкъщи пак минах под сините лампички със замечтан поглед.
Идвам и отивам и намирам. Намирам само там коледния дух и щастие за себе си. Под сините лампички. Нека всяка е едно изпълнено желание, за да стигнат за всичките ми мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар