Днес продадох душата си за две мизерни лъжици течен шоколад. Добрата новина е, че бяха само две лъжици (между нас да си остане - бяха последните останки от шоколад изобщо вкъщи :D )
Операция "Антишоколадова седмица" бе саботирана от мен самата. Честито!
Утре палачинки с шоколад за закуска, за да отпразнувам провала. :D
понеделник, 25 февруари 2013 г.
четвъртък, 21 февруари 2013 г.
Антишоколадова седмица: Ден 1
Снощи скъсах с шоколада! Нашата нездравословна връзка приключва тук.
От днес започвам едноседмичен антишоколадов период.
Днес сутринта иззех складирания шоколад в стаята ми - 3 млечни, 1 кутийка с бонбони Милка и нещо друго на Милка, което нямам идея какво е.
Това е изпитание на волята, започва един своеобразен Survivor, но съм напълно съгласна да участвам!
Ще ви държа в течение.
понеделник, 18 февруари 2013 г.
19 февруари
Преди няколко години не осъзнавах колко важна дата е 19 февруари. Тънех в общата непросветеност и национална безпаметност, която е толкова тенденциозна. Впоследствие разбрах стойността на тази дата и тя започна да ми говори много, започна да значи нещо за мен.
Няма смисъл да ви разказвам за Левски, слушали сте много. Не говоря за футболния отбор, нали се сещате. Говоря за Васил Левски. И за това, колко забравен е той днес от моето поколение. Станали сме исторически безчувствени за великите времена и големите хора.
И така днес се прибирах от училище, когато видях разлепени некролози из града - некролози на Левски.
Хванах се за главата. Дотук ли стигнахме? Убихме си Апостола не само в буквален, но и в духовен смисъл, щом вече и некролози се лепят.
Не разбирате ли, че това що гори, не гасне. За духа на Левски важи в пълна сила. Защото нашата свобода е въплъщение на неговия живот. Свободни ли сме, и той ще е вечно жив.
Очевидно некролозите са били опит за възпоменание, но не правилно.
Оставете безсмъртната идея на Левски да ви завладее, бъдете малко по-чувствителни спрямо миналото ни и хората, благодарение на които днес сме свободни българи.
Изберете своя начин да бъдете съпричастни - намерете допълнителна информация за Апостола, прочетете книга, образовайте се по някакъв начин или ако не можете друго, поне сложете един патриотски статус във Фейсбук. Все пак сме българи, а това е българското, трябва да сме горди и да го помним. Нека за 1 ден свалим кифлите от Фейсбук и сложим на преден план неизгасващото - Левски.
Няма смисъл да ви разказвам за Левски, слушали сте много. Не говоря за футболния отбор, нали се сещате. Говоря за Васил Левски. И за това, колко забравен е той днес от моето поколение. Станали сме исторически безчувствени за великите времена и големите хора.
И така днес се прибирах от училище, когато видях разлепени некролози из града - некролози на Левски.
Хванах се за главата. Дотук ли стигнахме? Убихме си Апостола не само в буквален, но и в духовен смисъл, щом вече и некролози се лепят.
Не разбирате ли, че това що гори, не гасне. За духа на Левски важи в пълна сила. Защото нашата свобода е въплъщение на неговия живот. Свободни ли сме, и той ще е вечно жив.
Очевидно некролозите са били опит за възпоменание, но не правилно.
Оставете безсмъртната идея на Левски да ви завладее, бъдете малко по-чувствителни спрямо миналото ни и хората, благодарение на които днес сме свободни българи.
Изберете своя начин да бъдете съпричастни - намерете допълнителна информация за Апостола, прочетете книга, образовайте се по някакъв начин или ако не можете друго, поне сложете един патриотски статус във Фейсбук. Все пак сме българи, а това е българското, трябва да сме горди и да го помним. Нека за 1 ден свалим кифлите от Фейсбук и сложим на преден план неизгасващото - Левски.
Дела трябват, а не думи.
понеделник, 4 февруари 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)