понеделник, 18 февруари 2013 г.

19 февруари

Преди няколко години не осъзнавах колко важна дата е 19 февруари. Тънех в общата непросветеност и национална безпаметност, която е толкова тенденциозна. Впоследствие разбрах стойността на тази дата и тя започна да ми говори много, започна да значи нещо за мен.
Няма смисъл да ви разказвам за Левски, слушали сте много. Не говоря за футболния отбор, нали се сещате. Говоря за Васил Левски. И за това, колко забравен е той днес от моето поколение. Станали сме исторически безчувствени за великите времена и големите хора.
И така днес се прибирах от училище, когато видях разлепени некролози из града - некролози на Левски.
Хванах се за главата. Дотук ли стигнахме? Убихме си Апостола не само в буквален, но и в духовен смисъл, щом вече и некролози се лепят.
Не разбирате ли, че това що гори, не гасне. За духа на Левски важи в пълна сила. Защото нашата свобода е въплъщение на неговия живот. Свободни ли сме, и той ще е вечно жив.
Очевидно некролозите са били опит за възпоменание, но не правилно.
Оставете безсмъртната идея на Левски да ви завладее, бъдете малко по-чувствителни спрямо миналото ни и хората, благодарение на които днес сме свободни българи.
Изберете своя начин да бъдете съпричастни - намерете допълнителна информация за Апостола, прочетете книга, образовайте се по някакъв начин или ако не можете друго, поне сложете един патриотски статус във Фейсбук. Все пак сме българи, а това е българското, трябва да сме горди и да го помним. Нека за 1 ден свалим кифлите от Фейсбук и сложим на преден план неизгасващото - Левски.

Дела трябват, а не думи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар