Думи,думи,думи

Обичам да говоря и да ме слушат,обичам да ми говорят и аз да слушам.Но често аз мразя думите.Не всички обаче,а само лъжливите,злобните.Когато някой се прави на мъдър и говори неща,които не мисли и не изпълнява,не зачитам неговите думи.А ако познат говори против някого,защото го вижда като конкуренция и злобата му е голяма,аз не чувам,за мен той мълчи.Човекът,който уж говори,а всъщност нищо не казва, е ням.Онзи,който казва "Обичам те",а не го мисли.Индивидът,зад чиято усмивка,винаги се крият задни мислии.В неговите думи винаги трябва да търся подтекста,защото винаги има такъв.Когато хората обсъждат външния вид на някого,аз чувам признания - проявената злоба е скритата им завист.Неизпълнени обещания-планове,които някой не е искал да осъществи.Комплименти-често лъжи.Обидите-най-добрият начин за похвала от другите.Добрата дума-само от най-близките.
Започваме ли да познаваме думите и с другите им значения?

Цитат от Оскар Уайлд

По-долният цитат, който намерих в един хубав сайт, е от Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд. Малък цитат,но толкова красноречив, че казва нещо, за което аз ще изпиша много, много редове (а нямам вдъхновение,следователно нищо не бих могла да напиша).

Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот.
Източник: http://citati.bg

Истинските приятели и вещите използвачи

Големият въпрос,който се върти в главата ми тези дни,е свързан с приятелството.Кога връзката ти с най-доброто ти приятелче е истинска?Има различни типове приятелски отношения.Винаги са ме удивявали две мои приятелки.Те са неразделни от началното училище,понякога си купуват еднакви неща,винаги са заедно и знаят всичко една за друга,нямат никакви тайни помежду си.Много малко хора изграждат такава силна връзка един с друг.А другия тип приятели са тези,които се познават много добре,знат какво би направил другият в дадена ситуация,знаят какво обича и какво мрази той,готови са на всичко един за друг,споделят си,но имат граница.Те не си кзват всичко,често остават недомлъвки.Аз се питам-вторият тип приятелство истинско ли е?Щом има граница между двамата индивиди,има ли приятелство?И точно чудейки се,попаднах на един трети вид "приятели" -използвачите.Те умеят да манипулират останалите,да ги разиграват,да правят схеми и планове,да ги унижават и да им гледат сеира.Използвачите могат да застанат между двете най-добри приятелки и да ги разделят,без окото да им мигне,без ни най-малко угризение.Тези "приятели" се рапзонават много трудно.Техните "добри" намерения рядко биват разгадавани от самото начало.Нужно е да се опариш,за да се научиш.Но понякога е твърде късно...Заради това е най-добре да внимаваш,когато допускаш нови хора до себе си,да не вярваш на всяка тяхна дума и да не забравяш старите си приятели.Понякога дори най-силните приятелства рухват заради намесени неподходящи хора.Така че внимавай,оглеждай се и търси истината!

Sunny sunny day, happy happy smiles

Здравейте, всички!
Съжалявам за отсъствието,но през тази прекрасна грипна ваканция реших да излезна от "облепените с плакати стени на моето ежеднеивие" и...отидох до съседното село (не се смейте!) .Реших да избягам от скучната си личност,срещайки я с нови хора.Опитах се да драсна нещо ново,но не се получи-липса на вдъхновение.Твърдо решена съм и да разчупя светогледа си,защото как иначе да пиша и да ви филосовствам?!Иначе тези дни съм на всяка манжда мерудия-бутам си носа в чуждите работи,без никой да ми е разрешил,давам съвети наляво-надясно и се правя на Супермен. :)))
Но както и да е,очаквайте съвсем скоро ново включване от мен.

Исината за околните

Понякога околните могат много да ни изненадат.Толкова много,че изнеадата да е сякаш удар с тиган в лцието ни,когато се събуждаме в топла и приятна лятна утрин.Например човек,който иначе се изявява като див,груб,гаден и зъл да се окаже много мил.Тогава забелязваме как той с очи търси нашите,за да ни докаже,че не е лош,но толкова рядко му се отдава случай да го покаже.Може нещо малко да "издаде" неговата доброта.Например да ни направи път,докато вървим заедно или пък да покаже някой неподозиран талант.Защото точно това,по което си приличаме,ни обединява.Много хора не обичат различните,търсят хора от своята порода и отхвърлят всички останали.А толкова често не забелязваме как може би привидно сме напълно различни,а надникнем ли отвъд маските,оставаме приятно изненадани.
Така че не бързайте да слагате етикети на хората,да ги съдите и да ги ненавиждате.Клоунът на класа,красавицата на училището,зубърчето на випуска,геният,глупакът-всеки има своята история и всяка от тях си заслужава да бъде чута. Цаката е да търсим малките следи,които ни довеждат до голямата истина за човека отсреща.