Книжки, мишки, ферми и резюмета

В момента чета Клетниците, съкратено издание, разбира се. И точно това ме притеснява - че е съктратено. Лоша работа, вече почти не четем. Предпочитаме съкратени издание на книгите - никой няма да се захване да чете книга със 200 страници, разказваща за събития от преди 2 века. Това ни е проблемът на нас, младите - можем да прекараме часове в гледане на телевизия, глупаво клюкарстване или окопаване на интернет фермата ни във Фейсбук, но не можем да прочетем една стоийностна книга. Навик ни е да искаме да изкараме съществената информация и поуката още с прочита на загалвието. Не четем книги в продължение на дни, предпчоитаме филма - толкова по-лесно е, а и като знаем, че в него чуастват звезди като Робърт Патинсън или Ева Лонгория...как да устоим?!?! Книгите стават по-тънки, по-банални и по-предсказуеми, за да можем без проблем, съвсем бързо, да разберем идеята. Страшно е, че може би някой ден ще четем само резюметата на книгите и ще казваме: "А ти да знаеш какво интересно резюме прочетох...". може би някой ден и това есе ще изглежда твърде дълго. За сега се радвам, че има хора, които в училище носят дебели книги и четат ли четат през междучасията. Радвам се, че поне някой хвърля око на есетата в блога. А ако четенето остане в историята, то ще трябва да превръщам Raise Your Voice в следващия YouTube.