А когато нямам вдъхновение....

Не съм машина за есета. Ще ми се да можех да пиша и докато спа, но... не мога! Всъщност този блог ме накара да пиша по-често и това ме радва. И все пак забелязвате, че се случва по-дълго време да не пиша нищо...както и сега. Какво се случва ли? Липса на вдъхновение. След цял ден тревоги, ядове, радости и всякакви настроения понякога е трудно да седнеш на компютъра и да напишеш шедьовър. Понякога последното нещо, което ти се ще да направиш е да седнеш и да пишеш. Защото ако седна да драсна някой ред тук след тежък ден, разликата в есетата ще е грандиозна. Когато пиша, се опитвам да бъда искрена. А не мога да възхвалявам, когато ми се спи. Или пък да бъда обективна, когато съм влюбена. Понякога мълчанието в блога показва забързаното ми ежедневие. Всичко минава покрай мен и не се усещам как е приключила седмицата, а аз не съм публикувала нищо в блога. В училище се срещам с хора, които харесват Raise Your Voice и изказват мнението си за него - това много ме радва и топли сърцето ми; приятелките ми се притесняват ако по-дълго време не съм пускала ново нещо тук. Страшно е да не разочаровам толкова много хора. Щом някой ми сподели, че е чел блога ми, това за мен показва не само че е имал свободно време, а и че се заинтересувал, даже може би моята гледна точка му се е харесала и той мисли по същия начин.Аз виждам в този човек съмишленик. Така е...когато нямам вдъхновение превръщам листа в дневник, за да пиша...пък дори и най-глупавите мисли, дори впечатлението от някоя картина, споменът, обвзел ме от някоя гледка или чувството, което напира в мен, когато чуя хубава песен. Блогът не е само място за официално говорене, а и за споделяне на истински впечатления и чувства, та дори когато нямам вдъхновение. ;)