Money, money, money - always sunny in the rich man's world

Искам пари! Купища пари! Ще ги харча стратегически. Ще си купя всички книги, които толкова искам; ще ходя по моловете през уикендите, където ще опустошавам магазините, ще организирам скъпи партита и околосветски пътувания и ще правя по хиляда лева сметка в кафе Набу...
Докато си мечтаех за всичко това, караници ме изтръгнаха от бляна ми. И парите пак ме връхлетяха. Но този път не като блажен живот, а като проблем. Парите са златен ключ, но често и непреодолима спънка. Хубаво е да пътуваш - ето това е ключът. Но е жалко да не знаеш къде се намира Египет. Чудесно е да срещаш нови хора. Но е глупаво да ги отблъскваш с наглото си поведение.Парите могат да ти дадат много, но и да ти отнемат още повече. Защото точно "зеленото" ни прави по-превзети - та кой би ни отказал ако сме влиятелни? Ставаме по-безочливи и губим морала си, готови сме да срутим всичко, изправило се на пътя ни. Потъпкваме всеки безпричинно. И за какво е целият този блясък и самочувствие? Това е просто атрактивна фасада, прикриваща прогнилите души. И богатите са били наранявани, но те са си отмъщавали - по-щастливи ли са били след това? И богатите са се карали с родители си и са им правели напук - по-обичани ли са се чувствали така? Единственото истинско нещо при тези хора са марковите дрехи.
Така че, когато срещнете богат човек, не му викайте - той е слушал премного, не му се подмазвайте - той има достатъчно последователи, просто бъдете съпричастни. Не си струва да си продадете душата за измамните пари, нали?

Пътека

Пътека
Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Деца!

Обикалям, наблюдавам ги, размишлявам, обсъждам, цъкам недоволно с език. Над какво мисля ли? Хората казват, че нещата се променят - начинът на живот и ценностната система. Всъщност промяната е факт, сега вече тя се развива и живее. И така, випускът преди моя си мислеше, че ние ще сме прости и кухи, а ние си мислим, че випускът след нас ще е ужасяващ. Кой е прав и кой е крив ли? Истината е някъде по средата. Промяната в нас, децата, е голяма - по-имформирани сме, по-отворени сме, но и искаме по-скоро да започнем да живеем, да навлезем в деня на по-големите. По този начин пропускаме стадии в развитието си, но все пак тичаме към невъзможния за нас живот. Но пък идеята за випуските показва друго - винаги има баланс между хората, бързащи да пораснат, и другите. Независимо колко години минат, влезете ли в училище, ще се срещнете със същите проблеми и същите разделения. Просто подрастващите ще се итнересуват по-малко от тийнейджърски списания и готини актьори и повече ще искат да опознаят заобикалящия ги свят - ще правят грешки, ще се ядосват, ще се учат, пак ще правят грешки, докато...не се поучат.
И все пак, защо се тревожа толкова? Все пак сме просто деца.