Искам пари! Купища пари! Ще ги харча стратегически. Ще си купя всички книги, които толкова искам; ще ходя по моловете през уикендите, където ще опустошавам магазините, ще организирам скъпи партита и околосветски пътувания и ще правя по хиляда лева сметка в кафе Набу...
Докато си мечтаех за всичко това, караници ме изтръгнаха от бляна ми. И парите пак ме връхлетяха. Но този път не като блажен живот, а като проблем. Парите са златен ключ, но често и непреодолима спънка. Хубаво е да пътуваш - ето това е ключът. Но е жалко да не знаеш къде се намира Египет. Чудесно е да срещаш нови хора. Но е глупаво да ги отблъскваш с наглото си поведение.Парите могат да ти дадат много, но и да ти отнемат още повече. Защото точно "зеленото" ни прави по-превзети - та кой би ни отказал ако сме влиятелни? Ставаме по-безочливи и губим морала си, готови сме да срутим всичко, изправило се на пътя ни. Потъпкваме всеки безпричинно. И за какво е целият този блясък и самочувствие? Това е просто атрактивна фасада, прикриваща прогнилите души. И богатите са били наранявани, но те са си отмъщавали - по-щастливи ли са били след това? И богатите са се карали с родители си и са им правели напук - по-обичани ли са се чувствали така? Единственото истинско нещо при тези хора са марковите дрехи.
Така че, когато срещнете богат човек, не му викайте - той е слушал премного, не му се подмазвайте - той има достатъчно последователи, просто бъдете съпричастни. Не си струва да си продадете душата за измамните пари, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар