Деца!

Обикалям, наблюдавам ги, размишлявам, обсъждам, цъкам недоволно с език. Над какво мисля ли? Хората казват, че нещата се променят - начинът на живот и ценностната система. Всъщност промяната е факт, сега вече тя се развива и живее. И така, випускът преди моя си мислеше, че ние ще сме прости и кухи, а ние си мислим, че випускът след нас ще е ужасяващ. Кой е прав и кой е крив ли? Истината е някъде по средата. Промяната в нас, децата, е голяма - по-имформирани сме, по-отворени сме, но и искаме по-скоро да започнем да живеем, да навлезем в деня на по-големите. По този начин пропускаме стадии в развитието си, но все пак тичаме към невъзможния за нас живот. Но пък идеята за випуските показва друго - винаги има баланс между хората, бързащи да пораснат, и другите. Независимо колко години минат, влезете ли в училище, ще се срещнете със същите проблеми и същите разделения. Просто подрастващите ще се итнересуват по-малко от тийнейджърски списания и готини актьори и повече ще искат да опознаят заобикалящия ги свят - ще правят грешки, ще се ядосват, ще се учат, пак ще правят грешки, докато...не се поучат.
И все пак, защо се тревожа толкова? Все пак сме просто деца.