1 усмивка = ?

Тъкмо се върнах от дома за деца, където бях заедно с доброволците от клуб Юнеско. Макар че бях много предубедена, посещението се оказа нелошо. Малкият принц е прав, казвайки, че децата са тези, които обясняват сложните неща на възрастните. Колкото по-малки са децата, толкова повече истини казват. Тези от сиропиталището определено имаха на какво да научат много хора, а именно, че най-ценното и същевременно безплатно нещо, това е искрената усмивка. Но проблемът е, че колкото повече имаш, толкова по-малко искрени усмивки притежаваш , следователно се оказваш доста беден. Хлапетата от дома за деца обаче не се интересуват колко пари имаш, дали си с хубави дрехи, оригинална чанта на Луис Вютон, оправяш ли си веждите, носиш ли грим. Те се интересуват от теб, те се радват на присъствието ти там, в двора, за 1 час от живота им. А може би и най-веселият 1 час. Тогава няма възпитателки, няма делене на играчки, няма пренебрегване. Има просто една приятелска игра. Щастие, че за първи път не са пренебрегнати; че някой е отишъл, разтворил е обятията си и е казал: "Ела да те гушна". Това е щастие! И всяка усмивка днес беше скъпа, прескъпа.
Отивам да си преброя усмивките и бас ловя, че ще съм най-богатата вече.