Някои родители са горди с децата си. Тогава те си представят как един ден малчуганът им ще бъде велик човек и имат големи очаквания за него. Някои деца се гордеят с родителите си. Знаят, че мама и тати имат големи възможности и точно тези възможности ще ги уредят добре в живота. А какво става с децата, които нямат майка и баща? Кой се радва за тях и обмисля тяхното бъдеще и на кого се надяват те? На възпитателите ли? Да бе.
Сиропиталищата са едно нещастно място, извинение за някакъв начин на живот. Децата там могат само да съществуват. Още с изоставянето им в дома, те вече стават никои, приобщават се към тълпата озверели хлапета. Попадайки в света на мизерията, децата знаят само настоящето и губят бъдешето си. Тях ги очаква само общото. Нито едно хлапе там никога няма да бъде личност, то просто ще бъде поредното лице. Нито едно от тях няма да се похвали с талант, защото няма кой да го открие, насърчи и развие. Те живеят в почернял от беднотия дом, ходят в глупаво училище и никога няма да имат шанса да отидат в добър университет. В тези домове се подготвят просто нови бройки общи работници. Току-виж съм познала някое от децата тази есен, докато чистят улиците от окапалите листа. Тъжно е, че те там никога всъщност няма да изживеят детство. Никой няма да им купи играчка за рожденния ден, никой няма да ги заведе на море през ваканцията, да ги изведе на ресторант на празник. Те никога няма да се издигнат сред хората, защото те са прогонени от обществото. Те са прокълнати, които съществуват в прокълната страна, а когато са сред хора, биват отбягвани и отритвани. Обществото ни е виновно, че не помага на тези деца, че не работи върху тях. Те могат да бъдат всякакви, от отговорниците зависи какви ще ги възпитат да бъдат. Могат да са като вълци, но могат да бъдат и добри, само да имаше кой да ги научи на това. Но дори работещите, които изкарват по цял ден в дома, не се итнересуват от тези хлапенца. Те само викат, изпадат в истерии (поздрави на г-на от дом "Асен Златаров"), бият и насаждат омраза. А не това е примерът, който трябва да се дава на едно дете.
Обществото трябва да бъда отговорно относно случващото се в домовете за деца. То трябва да изисква квалифициран персонал, добри учители за децата и повече контакти,да им даде възможност да навлязат в обществото, за да му бъдат от полза. Огледайте се бе, хора, не виждате ли, че изпращате много деца с потенциал в изгнание, от което никога няма да се върнат. Дръжте се като истински българи и се застъпете за онези, от които всички се отказват.
Сиропиталищата са едно нещастно място, извинение за някакъв начин на живот. Децата там могат само да съществуват. Още с изоставянето им в дома, те вече стават никои, приобщават се към тълпата озверели хлапета. Попадайки в света на мизерията, децата знаят само настоящето и губят бъдешето си. Тях ги очаква само общото. Нито едно хлапе там никога няма да бъде личност, то просто ще бъде поредното лице. Нито едно от тях няма да се похвали с талант, защото няма кой да го открие, насърчи и развие. Те живеят в почернял от беднотия дом, ходят в глупаво училище и никога няма да имат шанса да отидат в добър университет. В тези домове се подготвят просто нови бройки общи работници. Току-виж съм познала някое от децата тази есен, докато чистят улиците от окапалите листа. Тъжно е, че те там никога всъщност няма да изживеят детство. Никой няма да им купи играчка за рожденния ден, никой няма да ги заведе на море през ваканцията, да ги изведе на ресторант на празник. Те никога няма да се издигнат сред хората, защото те са прогонени от обществото. Те са прокълнати, които съществуват в прокълната страна, а когато са сред хора, биват отбягвани и отритвани. Обществото ни е виновно, че не помага на тези деца, че не работи върху тях. Те могат да бъдат всякакви, от отговорниците зависи какви ще ги възпитат да бъдат. Могат да са като вълци, но могат да бъдат и добри, само да имаше кой да ги научи на това. Но дори работещите, които изкарват по цял ден в дома, не се итнересуват от тези хлапенца. Те само викат, изпадат в истерии (поздрави на г-на от дом "Асен Златаров"), бият и насаждат омраза. А не това е примерът, който трябва да се дава на едно дете.
Обществото трябва да бъда отговорно относно случващото се в домовете за деца. То трябва да изисква квалифициран персонал, добри учители за децата и повече контакти,да им даде възможност да навлязат в обществото, за да му бъдат от полза. Огледайте се бе, хора, не виждате ли, че изпращате много деца с потенциал в изгнание, от което никога няма да се върнат. Дръжте се като истински българи и се застъпете за онези, от които всички се отказват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар