Септември. Джаз.

Почнах да пиша есе за джаза. Но прозвуча толкова изкуствено. Зарязах го. Затропах ядосано с пръсти по бюрото. Пуснах си джаз и се облегнах на стола. Замислих се.
Какво изпитвам, когато слушам джаз? Никой няма представа, аз съм единтвената, която знае. Джазът се чува по един и същи начин от всички ни, но се усеща по напълно различен. Той извиква емоции у мен, които никога не съм знаела, че са били скрити някъде дълбоко в сърцето ми. Джазът намира новата мен, живееща в друг свят, пропит с меки звуци и медени гласове. Той е моят билет за непознати страни, оръжие срещу всички злини и обиди. Храм на изкуството, съхраняващ най-чистите човешки чувства. Джазът е прозорец към света, който трябва да се стремим да достигнем. Път към Свят изпълнен с много любов, пламенни чувства и силни емоции. Свят на спокойствие, извисеност, искреност и непокорност.
Слушам и вярвам на джаза. Ще достигнем този свят, ще намерим спокойствието. Слушам и откривам вдъхновение, срещам любов. Чувам как листата падат, сменям песента и огънят играе в камината, нова мелодия – нова картина. Когато слушам джаз, сме само аз и той в момент на пълно откровение. Той е прожекторът, който търси и открива мен. А аз се нуждая от джаза, той е част от мен, от ежедневието ми, той има душата ми...Освен душата ми си има и свой месец – септември. Месец, в който картината на желания свят е по-ясна отвсякога; чувствата са най-наситени, а есенните картини са красиво създали мелодия. Септември. Джаз. Моята душа ликува.