Бели листи

Бели листи.
Спомени - прашни, извехтели слова,
носещи миризма на нафталин и малко сълзи.
Хора, които идват, отиват, профучават край мен.
Музика и някой лалала пей.
Истини тихо спотайват се в някой ъгъл.
Прехвърчат пак думи в агресивна престрелка.
Романтична сцена. После весел смях.
Шум на вълни, нощно небе.
Замечтан поглед. Надежда, молба.
Разочарование, носталгия, малко тъга.
Някоя дума опитва се път да пробие.
Речници и книги стоят на опашка.
Настоящето с бъдещето си говори
за планове разни и други неща.
Тупам нервно с крак по пода.
Хора, маски, типове, клишета.
Прошепнати няколко откровения.
Тишина.
Не за всичко има думи,
но затова пък има красноречиви бели листи.