(Не)Заменимите хора

“Няма незаменими хора!” – обичаше да казва учителката ми по география, докато праскаше дървената си показалка по първия чин – “И аз съм заменима, и вие сте заменими!”
Не я разбирах, не можех дори да осъзная какво ми казва, но сега малко по малко разбирам.
Когато се разделям с приятелките ми, казвам им "Чао" , а те, пресичайки улицата, ми махат, обърнати към мен. Трафикът заглушава гласовете ни. Разстоянието се увеличава. И после, останала от другата страна на улицата, виждам само гърбовете им.
Заменима ли съм?
Разхвърлям стари и не чак толкова стари снимки по пода. Хора, лица, преживявания. Колко от сниманите са още в живота ми? Времето замъглява спомена, само снимките останаха. Хората вече са далеч.
Заменими ли са те?
Красиви моменти, залеза, поднесени цветя, усмивките с него …
Заменим ли е той?
Ако един миг с някого е ценен, то този някой е незаменим. Никой друг не може да бъде него поне не в онзи миг, там, за теб.
Незаменими.
Обичам тази дума, обичам и незаменимите хора. Те изпълват живота ми с мигове, които го правят незаменим. Следователно и аз ставам незаменима.

Валентинско

Скъпи мой,
Споменавала ли съм ти, че в определени случаи мога да разчета мислите на всички. Знам емоциите им, предсказвам реакциите им, усещам ритъма на сърцата им. Но ти, мили, си изключение. Ти убягваш на проницателността ми. Всяка твоя дума е изненада и всяко действие е непредсказано Но обичам да съм край теб, поразена от загадъчността ти. Сърцето ми е изпълнено с толкова неща за казване, а често осъзнавам, че речта се равнява на нищо. Ненужна е! Имам нужда обаче да те усещам близо, да слушам топлия ти глас и да попивам жадно омаята на всеки миг с теб. Нека докосването ти изличи страховете ми и целувката ти да ми вдъхне още плам. Любовта е чудо в сърцата ни, което ни докосва, за да ни промени. А нашата любов е неземна и трайна като небесата. Уверявам те! Прошепвам ти “Обичам те” . Ще го повтарям всеки миг до безкрайността.
С любов,
Bella