“Няма незаменими хора!” – обичаше да казва учителката ми по география, докато праскаше дървената си показалка по първия чин – “И аз съм заменима, и вие сте заменими!”
Не я разбирах, не можех дори да осъзная какво ми казва, но сега малко по малко разбирам.
Когато се разделям с приятелките ми, казвам им "Чао" , а те, пресичайки улицата, ми махат, обърнати към мен. Трафикът заглушава гласовете ни. Разстоянието се увеличава. И после, останала от другата страна на улицата, виждам само гърбовете им.
Заменима ли съм?
Разхвърлям стари и не чак толкова стари снимки по пода. Хора, лица, преживявания. Колко от сниманите са още в живота ми? Времето замъглява спомена, само снимките останаха. Хората вече са далеч.
Заменими ли са те?
Красиви моменти, залеза, поднесени цветя, усмивките с него …
Заменим ли е той?
Ако един миг с някого е ценен, то този някой е незаменим. Никой друг не може да бъде него поне не в онзи миг, там, за теб.
Незаменими.
Обичам тази дума, обичам и незаменимите хора. Те изпълват живота ми с мигове, които го правят незаменим. Следователно и аз ставам незаменима.
Не я разбирах, не можех дори да осъзная какво ми казва, но сега малко по малко разбирам.
Когато се разделям с приятелките ми, казвам им "Чао" , а те, пресичайки улицата, ми махат, обърнати към мен. Трафикът заглушава гласовете ни. Разстоянието се увеличава. И после, останала от другата страна на улицата, виждам само гърбовете им.
Заменима ли съм?
Разхвърлям стари и не чак толкова стари снимки по пода. Хора, лица, преживявания. Колко от сниманите са още в живота ми? Времето замъглява спомена, само снимките останаха. Хората вече са далеч.
Заменими ли са те?
Красиви моменти, залеза, поднесени цветя, усмивките с него …
Заменим ли е той?
Ако един миг с някого е ценен, то този някой е незаменим. Никой друг не може да бъде него поне не в онзи миг, там, за теб.
Незаменими.
Обичам тази дума, обичам и незаменимите хора. Те изпълват живота ми с мигове, които го правят незаменим. Следователно и аз ставам незаменима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар