понеделник, 14 февруари 2011 г.

Валентинско

Скъпи мой,
Споменавала ли съм ти, че в определени случаи мога да разчета мислите на всички. Знам емоциите им, предсказвам реакциите им, усещам ритъма на сърцата им. Но ти, мили, си изключение. Ти убягваш на проницателността ми. Всяка твоя дума е изненада и всяко действие е непредсказано Но обичам да съм край теб, поразена от загадъчността ти. Сърцето ми е изпълнено с толкова неща за казване, а често осъзнавам, че речта се равнява на нищо. Ненужна е! Имам нужда обаче да те усещам близо, да слушам топлия ти глас и да попивам жадно омаята на всеки миг с теб. Нека докосването ти изличи страховете ми и целувката ти да ми вдъхне още плам. Любовта е чудо в сърцата ни, което ни докосва, за да ни промени. А нашата любов е неземна и трайна като небесата. Уверявам те! Прошепвам ти “Обичам те” . Ще го повтарям всеки миг до безкрайността.
С любов,
Bella

Няма коментари:

Публикуване на коментар