Доброволчество. Кажа ли тази дума тя ми звучи далечна и неразбираема. И на теб, нали? А аз знам много добре какво е доброволчеството, ти също.
Ако човечността е качеството, което някой притежава, то доброволчеството е проявата на това качество, делата. Доброволчеството е да даваш на хората, да се грижиш за тях, да ги обичаш. Да се срещнеш с едно дете и не да видиш неправдата, която понася, или скъсаните му стари дрехи а да погледнеш през неговите очи, да докоснеш душата му. Да си доброволец не е да празнословиш, без да съпреживееш проблема. Доброволец си ако се смириш и бъдеш на нивото на човека в нужда, да не го гледаш отвисоко, да си му брат по съдба. Ти не даваш милостиня, ти раздаваш себе си. Да си доброволец не е хоби, занимание или работа, това е твоята същност, мирогледът и ценностите ти.
И сега ще попиташ с какво средностатистическия гражданин е по-различен от един доброволец? По думите. По делата. По душата. Хората са егоистични, малцина говорят за по-различни от приетите проблеми. А които говорят, рядко действат. Но доброволците са друг вид хора. Те съзират липсата на баланс в света и я поправят. Те не съдят, а приемат. Те не работят, а живеят чрез делата си. Те не разрушават пътища, а съграждат мостове.
Да си доброволец значи да си човек. А си човек само когато живееш за хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар