Не мога да повярвам как 12 месеца пробягаха през мен, надраскаха някой и друг ред в тетрадката ми с лично творчество и оставиха своите отпечатъци у мен. Дойде отново Коледа. Но тази година празникът е малко по-различен от обичайното. Сякаш последните месеци ме научиха на някои много важни уроци. И тази вечер, отново край масата със семейството ми, сякаш най-важните мигове минаха като филмова лента пред погледа ми. Думите ми, добрите ми постъпки, грешките, щастието, тъгата, яростта. Всичко се сля в една перспектива губеща се някъде в 2012 година. И разбира се - урокът. Не винаги животът ти поднася това, което искаш, когато го искаш, както го искаш. Мислех си, че в един избран от мен момент, всичко ще се поправи като по чудо. А всъщност не съм толкова силна, та да се бъркам в работите на съдбата.
Тази година сините лампички не ме радваха. Колкото и пъти да минех, те все ми изглеждаха недостатъчни.
Тази година за първи път празнувам без един член на семейството ми, който е на другия край на Европа. Някак си не ми е коледно без него.
И все пак, не съм нещастна. Защото съдбата ти отнема едно, за да ти даде друго. Миналата година бях щастлива поради едни причини, тази година верните ми приятели ме направиха щастлива, семейството ми-също.
Т.е. не винаги получаваш от живота абсолютно всичко, което желаеш, максимума, но това не значи, че получаваш малко и трябва да бъдеш нещастен. Съдбата ти дава точно толкова, колкото ти е нужно да бъдеш истински щастлив, всичко останало са прищявки и глезотии. Така че като говорите за Коледа, не споделяйте какви подаръци сте получили, а какво сте съградили морално, бъдете благодарни за най-малкото нещо и най-вече - за всеки един човек в живота ви, защото хората около нас осмислят всеки ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар