Отново е Коледа

Не мога да повярвам как 12 месеца пробягаха през мен, надраскаха някой и друг ред в тетрадката ми с лично творчество и оставиха своите отпечатъци у мен. Дойде отново Коледа. Но тази година празникът е малко по-различен от обичайното. Сякаш последните месеци ме научиха на някои много важни уроци. И тази вечер, отново край масата със семейството ми, сякаш най-важните мигове минаха като филмова лента пред погледа ми. Думите ми, добрите ми постъпки, грешките, щастието, тъгата, яростта. Всичко се сля в една перспектива губеща се някъде в 2012 година. И разбира се - урокът. Не винаги животът ти поднася това, което искаш, когато го искаш, както го искаш. Мислех си, че в един избран от мен момент, всичко ще се поправи като по чудо. А всъщност не съм толкова силна, та да се бъркам в работите на съдбата.

Тази година сините лампички не ме радваха. Колкото и пъти да минех, те все ми изглеждаха недостатъчни.

Тази година за първи път празнувам без един член на семейството ми, който е на другия край на Европа. Някак си не ми е коледно без него.

И все пак, не съм нещастна. Защото съдбата ти отнема едно, за да ти даде друго. Миналата година бях щастлива поради едни причини, тази година верните ми приятели ме направиха щастлива, семейството ми-също.

Т.е. не винаги получаваш от живота абсолютно всичко, което желаеш, максимума, но това не значи, че получаваш малко и трябва да бъдеш нещастен. Съдбата ти дава точно толкова, колкото ти е нужно да бъдеш истински щастлив, всичко останало са прищявки и глезотии. Така че като говорите за Коледа, не споделяйте какви подаръци сте получили, а какво сте съградили морално, бъдете благодарни за най-малкото нещо и най-вече - за всеки един човек в живота ви, защото хората около нас осмислят всеки ден!

The art of getting by

Разтърсващ. Трогващ. Истинки.

Доброволчеството

Доброволчество. Кажа ли тази дума тя ми звучи далечна и неразбираема. И на теб, нали? А аз знам много добре какво е доброволчеството, ти също.

Ако човечността е качеството, което някой притежава, то доброволчеството е проявата на това качество, делата. Доброволчеството е да даваш на хората, да се грижиш за тях, да ги обичаш. Да се срещнеш с едно дете и не да видиш неправдата, която понася, или скъсаните му стари дрехи а да погледнеш през неговите очи, да докоснеш душата му. Да си доброволец не е да празнословиш, без да съпреживееш проблема. Доброволец си ако се смириш и бъдеш на нивото на човека в нужда, да не го гледаш отвисоко, да си му брат по съдба. Ти не даваш милостиня, ти раздаваш себе си. Да си доброволец не е хоби, занимание или работа, това е твоята същност, мирогледът и ценностите ти.

И сега ще попиташ с какво средностатистическия гражданин е по-различен от един доброволец? По думите. По делата. По душата. Хората са егоистични, малцина говорят за по-различни от приетите проблеми. А които говорят, рядко действат. Но доброволците са друг вид хора. Те съзират липсата на баланс в света и я поправят. Те не съдят, а приемат. Те не работят, а живеят чрез делата си. Те не разрушават пътища, а съграждат мостове.

Да си доброволец значи да си човек. А си човек само когато живееш за хората.

Аз и той

Поредният дъждовен ден в моето съзнание. Напоследък често валеше. Побързах да се скрия под покрива на някаква вятърничава мисъл. Сивотата бе обгърнала града на моето съзнание, а по любимата ми главна улица нямаше жива душа.

“Пролетта си тръгна” – помислих си и потръпнах. Но какъв бе този сезон? В моето съзнание винаги бе пролет и преливаше от живот. При толкова много минувачи обаче, все се случваше някой да откъсне цвете след посещението си, да свие някоя лампа, да отвлече лъч мисли.

Огледах се. Чаках някого. Чаках го от дълго време, но той все не идваше. Понякога зървах някоя сянка, но запътех ли се към нея, тя се стопяваше в сивотата.

Валеше. Внезапно в дъжда различих фигура крачеща смело. Вълнението ме изпъна като струна – можеше ли да е…?

След секунди пред мен се изправи той – спокоен и излъчващ тиха радост, както винаги го помнех.

-Дойде в най-големия дъжд дори без чадър – упрекнах го аз.

-Ако аз се пазя от дъжда в съзнанието ти, кой ще е тук да ти помогне сега? – попита той.

-Мислех, че си ме забравил. Тук е пустош, която обитавам само аз.

Той само кимна, а аз продължих:

-Преди наоколо имаше толкова много хора, аз процъфтявах,а  теб те нямаше. Защо?

-Отиваш на панаир заради люлките, а не за да търсиш поука от возенето. Тук ти имаше един нелош панаир.

-Панаира си тръгна и пролетта ми заедно с него. – въздъхнах и добавих – А аз все те чаках, само ти ще ме избавиш от тази зима.

Посочих безжизнения град наоколо.

-Какъв приятел съм ако не се притичам на помощ в такъв момент?

Усещах разбирането на моя верен приятел, то изпълваше ледения въздух наоколо и ме съживяваше.

-Никога повече не си тръгвай, никога! Опитвах се да намеря себе си другаде с други, но се убедих, че не мога да намеря нещо, което не съществува – себе си без теб.

Той ме прегърна топло.

-Ще върнем ли пролетта? – попитах.

-От теб зависи – каза той и извади от джоба на палтото си тетрадка и химикал.

Усмихнах се най-искрено. Взех тетрадката, погалих добре познатата корица и започнах да пиша. Той тихо обикаляше край мен, подхвърляйки ми по някоя дума от време на време. Когато сложих последната точка на листа, се обърнах към него.

-Вече знаеш къде да ме намериш – каза той с усмивка и ми смигна.

Вдиша дълбоко и добави:

-Пролетта се завръща.

Усмихнах ми се отново и закрачи бодро по централната улица.

Дъждът бе спрял, а след всяка негова крачка дърветата и растенията отново се разлистваха.

Огледах се. Нямаше вятърничави мисли, слънцето грееше, усещах как животът се събуждаше. Засмях се.

-Благодаря ти, Вдъхновение!

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш? 

Елисавета Багряна

Happiness

Ако действията и думите ни са отражение на нас самите върху другите, то какви ли белези оставяме по тях всеки ден? 

Къде съм?

В търсене...

Нов блог

Новият ми блог е вече факт! Посетете го!

Българският език и ние

“Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни…”
Ив.Вазов

Къде е българският език в животите ни днес? Говорим го, но не го тачим; пишем го, но никога не вникваме в него. Българският език е нашата история и самосъзнание, а ние го натикваме в ъгъла. Предпочитаме по-бляскави и разпространени езици. Прехвалваме ги, твърдим, че са по-мелодични. Отхвърляме българските си имена, търсим чуждоезични книги, чатим си на английски, псуваме на немски и се обясняваме в любов на френски, искаме да изживеем американската мечта.
Отказваме се от езика си, значи се отказваме от нас самите.
Години наред българските дейци са пазели езика ни от всички удари на вековете. С Кирил и Методи в началото, та през писатели и поети, забравата на робството и новото възраждане Нека не го оставяме да умре заедно със замиращите моди. Българският език не е мода, той е България – всяка дума е значима, всяка изречение е пълно със смисъл.
Да почетем езика си на деня на славянската писменост и култура, на следващия ден – пак, на по-следващия – също.
Българският език – това сме ние. Нека съхраним себе си и него.

Болести

Болна съм. Вие също сте болни. Всички сме болни. Заразени от вируси, предаващи се от уста на уста, или по-дълготрайни и страшни болести.
Болни сме от злоба. Един кихва клевета и другите му пригласяме. Същинска пандемия!
Болни сме от егоизъм и надменност. Ампутираме човещината у себе си, за да живеем по-леко.
Болни сме от липса на думи. Не знаем никакви и затова използваме чутите, докато те не изгубят смисъла си.
Болни сме от лъжи и амбиции. Пием антибиотици, за да приспим гризящата ни съвест.
Болни сме, а лекът е неоткриваем. Дали не е защото е нематериален?

The Mail Pigeon Kolio, 3 част

Трета част от комикса посветен на гълъба Кольо.
Създател: Йовелина Зинкова
Идеята е осъществена с помощта на: Виктория Димитрова, Минка Иванова и Радостина Велевска

Резюме: След дългото пътуване от Америка до България и обратно, Кольо получава заслужена почивка. Ето какво прави нашият герой през уикенда.

Черна песен

Димчо Дебелянов

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

Лист и химикал

Лист и химикал - понякога имам нужда само от тях.

Hope for Japan

Рисунка - Виктория Димитрова a.k.a. Violet; снимка - БТА.

Мечти и светове

В моята глава има много светове, които ту се преплитат, ту се разделят. Във всеки свят има една по-различна Ники, живееща по друг начин, на друго място, с други убеждения. Във всеки свят времето тече, но и спира; хората са там, но и ги няма; случва се нещо, но всъщност не. Всеки свят е изпълнен с моите безброй мечти, които искам да осъществя в реалността. Един свят, а толкова мечти. Достатъчно голям ли е той, за да ги побере всичките? А ако не е трябва ли да се откажа от някоя? А достатъчно голяма ли съм аз, за да ги осъществя всичките? А ако не съм, трябва ли да виня света? Той приема хората и мен не ме е отхвърлил, не е отрекъл мечтите ми. Приютил е толкова хора с техните микрокосмуси, защо да не приеме и мен? С хилядите градове, мегалополиси и безброй пъплещи хора – всеки борещ се за своята мечта, опитващ се да наложи някой от своите светове, мога ли да съдя света, че не е достатъчно голям? Не. Значи аз не съм голяма.Отказвайки се от една мечта, изтривам един от световете в главата ми. И ставам по-малка.Една Ники и целият й живот вече тънат в забрава. Ако жертвам по една мен при всеки удар, най-накрая няма да остане нищо, няма да ме има изобщо. А мога да бъда всяка една от тези Ники и да сбъдна техните-мои мечти, защото светът е достатъчно голям. А аз достатъчно голяма ли съм?

(Не)Заменимите хора

“Няма незаменими хора!” – обичаше да казва учителката ми по география, докато праскаше дървената си показалка по първия чин – “И аз съм заменима, и вие сте заменими!”
Не я разбирах, не можех дори да осъзная какво ми казва, но сега малко по малко разбирам.
Когато се разделям с приятелките ми, казвам им "Чао" , а те, пресичайки улицата, ми махат, обърнати към мен. Трафикът заглушава гласовете ни. Разстоянието се увеличава. И после, останала от другата страна на улицата, виждам само гърбовете им.
Заменима ли съм?
Разхвърлям стари и не чак толкова стари снимки по пода. Хора, лица, преживявания. Колко от сниманите са още в живота ми? Времето замъглява спомена, само снимките останаха. Хората вече са далеч.
Заменими ли са те?
Красиви моменти, залеза, поднесени цветя, усмивките с него …
Заменим ли е той?
Ако един миг с някого е ценен, то този някой е незаменим. Никой друг не може да бъде него поне не в онзи миг, там, за теб.
Незаменими.
Обичам тази дума, обичам и незаменимите хора. Те изпълват живота ми с мигове, които го правят незаменим. Следователно и аз ставам незаменима.

Валентинско

Скъпи мой,
Споменавала ли съм ти, че в определени случаи мога да разчета мислите на всички. Знам емоциите им, предсказвам реакциите им, усещам ритъма на сърцата им. Но ти, мили, си изключение. Ти убягваш на проницателността ми. Всяка твоя дума е изненада и всяко действие е непредсказано Но обичам да съм край теб, поразена от загадъчността ти. Сърцето ми е изпълнено с толкова неща за казване, а често осъзнавам, че речта се равнява на нищо. Ненужна е! Имам нужда обаче да те усещам близо, да слушам топлия ти глас и да попивам жадно омаята на всеки миг с теб. Нека докосването ти изличи страховете ми и целувката ти да ми вдъхне още плам. Любовта е чудо в сърцата ни, което ни докосва, за да ни промени. А нашата любов е неземна и трайна като небесата. Уверявам те! Прошепвам ти “Обичам те” . Ще го повтарям всеки миг до безкрайността.
С любов,
Bella

The Mail Pigeon Kolio

Втора част от комикса посветен на гълъба Кольо.
Създател: Виктория Димитрова
Идеята е осъществена с помощта на: Йовелина Зинкова, Минка Иванова и Радостина Велевска

Резюме: Кольо получава важната задача да върне отговора на писмото обратно в Америка. По пътя го очакват не по-малко трудности, но той завършва успешно и тази своя мисия.

Жестоко убийство на майка и син в Кърджали

http://www.dnes.bg/crime/2011/01/22/17-godishniiat-sin-izvyrshil-dvoinoto-ubiistvo-v-kyrdjali.109392

Моралният съд да се свика! Какво е накарало 17-годишно момче да убие по жесток начин майка си и да посегне на живота на по-малкото си братче? Това не е агресия, а чудовищност. Каквото и да се е случило, независимо колко голяма драма и нещастие е, било ли е причина да убие жената, която го е отгледала, възпитала и обичала 17 години от живота му. Какво се е въртяло в главата му, гледайки ужасения поглед на невинното малко братче - какво е сторило то, та да го отнесе? Момче, имаш ли сърце? Земния съд няма да ти е достатъчен! На този свят никой няма да може наистина да осъди това момче, но никъде няма да бъде оправдан, независимо от причините за убийствата. За такова безсърдечие и жестокост присъдата е сто пъти по-тежка от стореното. Ръцете на 17-годишното момче завинаги ще останат опетнени с кръвта на близките, всеки път щом затвори очи, ще вижда ужасяващите убийства и всяка нощ те ще са в сънищата му, побърквайки го, убивайки го бавно. Резервацията в най-жежкия кръг на ада вече е направена. Злото удържа победа. Докога?

The Mail Pigeon Kolio

Първа част от комикса, посветен на гълъба Кольо.
Създател: Йовелина Зинкова
Идеята е осъществена с помощта на: Виктория Димитрова, Минка Иванова и Радостина Велевска

Резюме: Кольо тръгва с важно писмо от Америка, преминава през множество препятствия, но успява да го достави в България навреме.

Там

Понякога просто затварям очи и съм там! Къде ли? Няма значение. Обичам да отскачам до Лондон за една разходка по главната улица или за слънчева баня на някоя от големите зелени английски поляни. Преплувам океана, за да отхапя малко от нощния живот на Голямата ябълка. После с коктейлче на плажа в Маями. Не! Аз съм рок звезда, разбиваща се пред богоговеещата публика. Или художничка, улавяща хорските очи. Аз съм влюбена. Щастлива. Различна. Аз съм всяка. Там.