Добре свършена работа, Дядо Коледа!

http://www.youtube.com/watch?v=2-jcjKNU_pw

Силата на молитвата

Често се моля, но рядко молитвите ми звучат толкова истински и от сърце както на Бъдни вечер. Събрани около масата, усещам как цялото ми семейство се моли за едно и също, с всяка нова дума, отправяме едни и същи благодарности и желаем еднакви неща. Тази вечер всяка дума придобива смисъл и живее.
Нека пак да сме заедно.
Нека обичаме.
Нека даваме и даваме.
Нека се усмихваме и бъдем щастливи.
Нека и другата Коледа да бъдем отново заедно.
Следва голямото БЛАГОДАРЯ. Благодарим за радостта, за успехите, за трудностите, за победите и малките поучителни загуби. Благодарим за тази специална вечер и за дара - да сме неразделни.
Отправяме молитва в навечерието на Коледа. Нека светлината на празника озари сърцата и животите ни.

Коледни дивотии, купони, рок концерти и сини лампички

Тази седмица реших да го ударя малко на живот, да потърся коледния дух. Купих си билет за коледното парти на гимназията ми - традиция ми е да ходя на всички училищни купони. Появих се аз в клуб ШОК готова да се разбивам цяла вечер, но не ми бе писано. Не знам къде изчезна желанието ми за купонясване, но очевидно вече го нямаше. Май партито не беше моето място. Компенсирах изгубеното време с една разходка под коледните светлинки в центъра, обожавам сините лампички, които висят над улиците. Вървя под тях и ги гледам ли, гледам, докато редицата не свърши. И после пак минавам, за да се повторят миговете коледна радост.
На следващия ден реших да опитам с рок концерт. Изтупах се с най-голяма гордост и след два часа и половина мозъкът ми бе станал от твърдо в течно състояние. На път за вкъщи пак минах под сините лампички със замечтан поглед.
Идвам и отивам и намирам. Намирам само там коледния дух и щастие за себе си. Под сините лампички. Нека всяка е едно изпълнено желание, за да стигнат за всичките ми мечти.

Коледни дивотии, ден първи

Оле, я стига сте хленчили и сте се депресирали всички! Часът е 12:05, на 2 декември, сложила съм си червената шапка на Дядо Коледа, взела съм гирляндите и съм готова да украсявам! Мисия "Коледни дивотии" е в действие, време е за документиране на тази Коледа, защото съм решила да бъде специална и готина (макар все още да не съм съвсем сигурна как точно ще стане). Ще вкарам малко коледен дух в тежкото и посивяло ежедневие, поне това мога да направя, нали? Омръзна ми да се случват все лоши неща, да се говори само за тъжни събития, да се мисли само за нещастието. Стига вече, светлината е насреща ни! Туко-виж съм свършила нещо полезно идните дни, открила съм нещо ново или най-малкото съм си направила удоволствието да се насладя на прекрасния светъл празник на пълни обороти. Очаквайте....абе не знам какво да очаквате, но се надявам всички накрая да сме щастливи и доволни. Нека Коледните дивотии започнат СЕГА!

Принцът

Все чакаме Принца на бял кон. Чакаме...и чакаме...Ще дойде ли някога изобщо?
Със сигурност няма да се появи на бял кон - поне не в реалния свят и в 21 век изобщо. И може би няма да е толкова чаровен и няма да има дълбоки сини очи, може и да няма свое кралство дори, но това няма да значи, че не е принц. Но май и ние, момичетата, не сме принцеси или пък работливи благороднички, с чието положение е било злоупотребено (Пепеляшке, оставаш си ненадмината в категорията!). Нямаме безграничната доброта, желанието да четем книги и не всички извисяваме божествен глас, докато разтребваме къщата. Но това не ни пречи да имаме изисквания за принцове, херцози и аристократи. Вдигаме летвата, очакваме някой безпогрешен момък да се появи, да се влюбим от пръв поглед и любовта да ни озари. В повечето случаи обаче Принцът не е на бял кон, ами е пеша. И няма кралство, няма дори провинцийка или замъче. Но пък е добър и достоен. Но НЕ! Ние искаме Принца! Не простосмъртно момче. Искаме съвършество и финес. Знаем, че никога няма да намерим идеалната половинка, която толкова искаме, но никога няма да спрем да я желаем и тайничко да се надяваме за нея. Искаме любов като от приказка. И чакаме...Заслужава ли си? Ако някой е срещал Принца, да звънне и да ми каже струва ли си чакането.
(Съвсем възможно е да следва продължение...)

За вярата на един учен

За вярата на един учен...

Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да сър - потвърдил отново студента.
Професора продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
Студента притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студента се изправил и попитал
-Професоре а студа съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа.А той продължил:
-Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студента продължил:
-Професоре а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студента отвърнал:
-Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студента попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студента отвърнал:
-Злото не съществува сър само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

Източник:http://misliicitati.hit.bg/index.html

Бели листи

Бели листи.
Спомени - прашни, извехтели слова,
носещи миризма на нафталин и малко сълзи.
Хора, които идват, отиват, профучават край мен.
Музика и някой лалала пей.
Истини тихо спотайват се в някой ъгъл.
Прехвърчат пак думи в агресивна престрелка.
Романтична сцена. После весел смях.
Шум на вълни, нощно небе.
Замечтан поглед. Надежда, молба.
Разочарование, носталгия, малко тъга.
Някоя дума опитва се път да пробие.
Речници и книги стоят на опашка.
Настоящето с бъдещето си говори
за планове разни и други неща.
Тупам нервно с крак по пода.
Хора, маски, типове, клишета.
Прошепнати няколко откровения.
Тишина.
Не за всичко има думи,
но затова пък има красноречиви бели листи.

Септември. Джаз.

Почнах да пиша есе за джаза. Но прозвуча толкова изкуствено. Зарязах го. Затропах ядосано с пръсти по бюрото. Пуснах си джаз и се облегнах на стола. Замислих се.
Какво изпитвам, когато слушам джаз? Никой няма представа, аз съм единтвената, която знае. Джазът се чува по един и същи начин от всички ни, но се усеща по напълно различен. Той извиква емоции у мен, които никога не съм знаела, че са били скрити някъде дълбоко в сърцето ми. Джазът намира новата мен, живееща в друг свят, пропит с меки звуци и медени гласове. Той е моят билет за непознати страни, оръжие срещу всички злини и обиди. Храм на изкуството, съхраняващ най-чистите човешки чувства. Джазът е прозорец към света, който трябва да се стремим да достигнем. Път към Свят изпълнен с много любов, пламенни чувства и силни емоции. Свят на спокойствие, извисеност, искреност и непокорност.
Слушам и вярвам на джаза. Ще достигнем този свят, ще намерим спокойствието. Слушам и откривам вдъхновение, срещам любов. Чувам как листата падат, сменям песента и огънят играе в камината, нова мелодия – нова картина. Когато слушам джаз, сме само аз и той в момент на пълно откровение. Той е прожекторът, който търси и открива мен. А аз се нуждая от джаза, той е част от мен, от ежедневието ми, той има душата ми...Освен душата ми си има и свой месец – септември. Месец, в който картината на желания свят е по-ясна отвсякога; чувствата са най-наситени, а есенните картини са красиво създали мелодия. Септември. Джаз. Моята душа ликува.

Да обичаме себе си + Правила за човешките същества

ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ


Ето моята тайна .Тя е много проста :
Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент - Екзюпери

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.
Чери Картър-Скот

Източник: http://izvorite.com/

Музика и есенни дни

С пристигането на септември навън задуха студеният есенен вятър, но аз ви рпедлагам песен на моите любимци - Chicago. Гарантирам ви, че ще ви накара да забравите студа и тежестта!

http://www.youtube.com/watch?v=HlBQiHtCZk4&feature=related

Честит рожден ден, Raise Your Voice!

1 година, 54 публикации, 13 последователи, още повече четящи и много други съпричастни с казаното, приемащи го и борещи се тяхната дума да бъде чута. Преди 1 година блогът се състоеше от един пост, много идеи и премного мечти. Сега блогът отразява живота ми, мислите ми, всичко! За 12 месеца аз писах за себе си, за най-добрите си приятели, за враговете ми, за хората, които ме мразят, за тези, които обчиам и не харесвам, за познатите и непознатите и разбира се - за читателите, които се надявах да растат с всяка изминала публикация. Блогът е като дневник за мен, така че когато го четете, смятайте, че сте стъпка по-близо до мен. Знайте, че съм ви доверила нещо лично, което се е откъснало от сърцето ми.
Когато се върна към лято 2009, си спомням създаването на блога. И от този ден сякаш нещата започнаха да ми се случват. Този ден бе сякаш началото на моето лято. Сега всичко продължава. Не знам какво чака зад ъгъла, но разбера ли, обещавам ви, ще ви кажа веднага. Вие навити ли сте за още една година заедно? ;)

P.S.: Благодаря на най-добрата ми приятелка - Виктория, за усилената работа върху дизайна на блога, за да изглежда той толкова прекрасно за първия си рожден ден!

Децата на небитието

Някои родители са горди с децата си. Тогава те си представят как един ден малчуганът им ще бъде велик човек и имат големи очаквания за него. Някои деца се гордеят с родителите си. Знаят, че мама и тати имат големи възможности и точно тези възможности ще ги уредят добре в живота. А какво става с децата, които нямат майка и баща? Кой се радва за тях и обмисля тяхното бъдеще и на кого се надяват те? На възпитателите ли? Да бе.
Сиропиталищата са едно нещастно място, извинение за някакъв начин на живот. Децата там могат само да съществуват. Още с изоставянето им в дома, те вече стават никои, приобщават се към тълпата озверели хлапета. Попадайки в света на мизерията, децата знаят само настоящето и губят бъдешето си. Тях ги очаква само общото. Нито едно хлапе там никога няма да бъде личност, то просто ще бъде поредното лице. Нито едно от тях няма да се похвали с талант, защото няма кой да го открие, насърчи и развие. Те живеят в почернял от беднотия дом, ходят в глупаво училище и никога няма да имат шанса да отидат в добър университет. В тези домове се подготвят просто нови бройки общи работници. Току-виж съм познала някое от децата тази есен, докато чистят улиците от окапалите листа. Тъжно е, че те там никога всъщност няма да изживеят детство. Никой няма да им купи играчка за рожденния ден, никой няма да ги заведе на море през ваканцията, да ги изведе на ресторант на празник. Те никога няма да се издигнат сред хората, защото те са прогонени от обществото. Те са прокълнати, които съществуват в прокълната страна, а когато са сред хора, биват отбягвани и отритвани. Обществото ни е виновно, че не помага на тези деца, че не работи върху тях. Те могат да бъдат всякакви, от отговорниците зависи какви ще ги възпитат да бъдат. Могат да са като вълци, но могат да бъдат и добри, само да имаше кой да ги научи на това. Но дори работещите, които изкарват по цял ден в дома, не се итнересуват от тези хлапенца. Те само викат, изпадат в истерии (поздрави на г-на от дом "Асен Златаров"), бият и насаждат омраза. А не това е примерът, който трябва да се дава на едно дете.
Обществото трябва да бъда отговорно относно случващото се в домовете за деца. То трябва да изисква квалифициран персонал, добри учители за децата и повече контакти,да им даде възможност да навлязат в обществото, за да му бъдат от полза. Огледайте се бе, хора, не виждате ли, че изпращате много деца с потенциал в изгнание, от което никога няма да се върнат. Дръжте се като истински българи и се застъпете за онези, от които всички се отказват.

1 усмивка = ?

Тъкмо се върнах от дома за деца, където бях заедно с доброволците от клуб Юнеско. Макар че бях много предубедена, посещението се оказа нелошо. Малкият принц е прав, казвайки, че децата са тези, които обясняват сложните неща на възрастните. Колкото по-малки са децата, толкова повече истини казват. Тези от сиропиталището определено имаха на какво да научат много хора, а именно, че най-ценното и същевременно безплатно нещо, това е искрената усмивка. Но проблемът е, че колкото повече имаш, толкова по-малко искрени усмивки притежаваш , следователно се оказваш доста беден. Хлапетата от дома за деца обаче не се интересуват колко пари имаш, дали си с хубави дрехи, оригинална чанта на Луис Вютон, оправяш ли си веждите, носиш ли грим. Те се интересуват от теб, те се радват на присъствието ти там, в двора, за 1 час от живота им. А може би и най-веселият 1 час. Тогава няма възпитателки, няма делене на играчки, няма пренебрегване. Има просто една приятелска игра. Щастие, че за първи път не са пренебрегнати; че някой е отишъл, разтворил е обятията си и е казал: "Ела да те гушна". Това е щастие! И всяка усмивка днес беше скъпа, прескъпа.
Отивам да си преброя усмивките и бас ловя, че ще съм най-богатата вече.

Planeta Derby 2010

В петък Планета Дерби взриви моя град. Да, поп фолк певиците, от Преслава до Малина, се изсипаха на стадиона ни и пяха до късно. Не пропуснах събитието. Даже танцувах, виках и пях с пълно гърло. Забавлявах се и то как! Но най-накрая, през нощта, хапвайки късната си вечеря, се замислих. Ок, направиха супер купон на стадиона, разнообразиха лятото ми, но всичко приключва до там, до доброто изкарване. Чалгата е музика, с която не можеш да живееш, с нея не можеш да ставаш и лягаш, да се влюбваш и да преодоляваш раздели. Не можеш и да пишеш блог. Поп фолкът ни е нужен само в дискотеките, когато "Па-па-па-палатка" е кулминацията на вечерта, купонясващите са като изригнал вулкан от емоции и подскачат в екстаз. Но напуснат ли дискотеката, вече са забравили дори кои песни са чули.
Та тази нощ се замислих какво ли им е на чалга певиците. Те излизат на големите, пълни стадиони. Но на седалките рядко седят фенове, а почти винаги просто една тълпа, търсеща зрелища. Сган, която следполуголите каки и бляскавите фойерверки, ще се изнише през изхода и скоро ще забрави дори че е била на такова събитие. А когато певиците махнат грима си, изкусителните дрехи и станат просто нормални момичета - какво им остава тогава на тях? Музика? Изкуство? О, не, в никакъв случай, тяхната музика не е истинска. Текстовете не са техни, а и дори да са, те са безсмислени, разкриват низки желания и мимолетни афери. А ако приемем, че тяхното изкуство, музиката, показва какви са те самите... Това ли е изкуството ви, дами? Това ли е вашата музика? Това ли сте вие? Красиви доста богати жени!!! Но заслужава ли си да бъдеш това, та и за 5-6 хиляди лева на участие? Струва ли си да се показваш на другите като такъв, какъвто не си, да бъдеш скандален и доста често оплюван само заради заплатата. И най-лошото, заслуажва ли си да подмамваш младите момичета, фенките, които по цял ден гледат Планета, да бъдат същите като любимките си от екрана? Да им подражават от грима и прическата до поведението. Да, понякога поп фолк певиците са идоли. И от чалга певиците, преминах на нас, хората, слушащи музика. Ние можем лесно да спрем влиянието им върху нас самите с няколко въпроса. Когато чуете чалга песен, запитайте се: "За какво ми напомня тя?", а след това си пуснете Стинг и поставете следващия въпрос: " Какво ми казва той?" .Със сигурност ще научите нещо от него.

Пътешественичка

Всеки ден, всеки Божи ден аз се връщам на едно и също място - Англия. Все още не мога да й кажа "Сбогом" и да я оставя зад гърба си. Първия път споменът настигна бързия самолет, намери ме на огромно разстояние от Острова и оттогава ми е неотлъчен спътник. Така и не седнах да запиша впечатленията си от Англия. Всеки ден се сещам за главната улица на Лондон. Огромна улица, тълпи от хора и сред тях си ти. Чувстваш се в едно с останалите, но същевременно и толкова различно, открил нещо ново. За първи път се срещаш с дух, непознат до сега. Свобода, чувство, сякаш всичко е възможно, дори си мислиш, че можеш да пребориш гравитацията и да литнеш към небето. А небето не винаги е лазурно синьо. Често има облаци и дъжд. Но и дъждът е мек ( за разлика от студa, който сковава всичко нощем, но тогава си имаш топло юрганче и купища хубави изживявания, които да те сгряват). Морето е синьо, хвърчилата в небето - пъстри, а пясъкът - златен. Поляните са големи и зелени, перфектни за дрямка или дълго мечтание. Можеш да тичаш по тревата и да усещаш свободата, защото там можеш да бъдеш който си поискаш. Това е предимството на новото и непознато място - можеш да му се покажеш в светлина, непонятна на никого преди.
Споменът не иска да пътешества, на него му харесва при мен. И сега, в нощта, аз пак тичам по зелените поляни, преминавам през пълните с коли пътища, седя на морския бряг и преборвам гравитацията по лондонските улици.

Пъзел

Всеки човек е частица от пъзел. Така срещайки се с някого, този човек може да открие своята съседна частица, с която да създадат една картина – семейство или пък приятелство. С тези схващания ние очакваме да намерим индивид, който идеално да ни пасва, а всъщност това е невъзможно. Всички разбирания, че веднага двама човека могат да се разберат без проблем и всичко да върви по мед и масло е просто един мит. Няма такова нещо като частите на пъзела, които се събират безпроблемно. В реалния свят е точно обратното. Докато свикнеш с един човек, ти трябва да направиш компромиси, да се промениш поне мъничко – понякога се налага, а и той самият да обмисли някои от действията си. Но никога един добър старт на връзка не гарантира доброто плаване. А понякога трудностите в началото не трябва да ни откажат от надеждите за попътен вятър по-късно в пътешествието ни. Всичко зависи от нас - дали ние имаме желанието да приемем някого в живота си и дали искаме да бъдем приети в нечии живот. А голямата картина, която се създава от обединението на няколко човека, тя е истина, но трябва да вярваме, че можем да се напаснем спрямо другите. А след това времето ще покаже резултатите.

Истина

Истина

По-близо или по-далеч сме?
Мостове или стени строим?
Говорим? Слушаме? Не, ние винаги мълчим.
Обичаме - на думи.
Мразим с дела.
Доверяваме се никому.
Живеем за деня.
Заедно сме, но всъщност сме сами.
Протягаме ръка за удар, не подкрепа.
Сломяваме мечти, щастие, надежда.
Далеч сме.
Стени дебели ний строим
с прикритата надежда
мост към някой друг да изградим.

Стъпка по-близо до Англия [ 2 Част]

Стъпка по-близо до Англия [ 1 Част]

O, Англия, как липсваш ми не знаеш!
Но в мислите ми честичко витаеш!
Хаха, Англия бе едно голямо приключение за мен. Различни хора, различни порядки, всичко бе различно от това, което съм виждала в България. И беше невероятно. Къщите, сградите, поляните, дърветата бяха като магия за мен, опитвах се да ги запомня с всяка малка подробност, опитах се да запаметя всяко усещане и гледка. За да видите и вие Англия, през моите очи, хвърлете поглед на долните снимки. Направени са от мой добър приятел - Кито Китев, с когото пътувахме и се възхищавахме заедно.

The journey is about to begin....

Да, истинско пътешествие! Точно утре, точно аз ще отпътувам за Англия, яко, а? Най-накрая ще видя малко света и ще опозная останалите. Никога не съм пътувала със самолет, дали е страшно? Сигурно е много красиво. А колко ли е прелестно в Англия...Лондон...Норуич....
Мечта!
Но сега няма време за приказки.
Време е за полет.

Талантите превземат Raise Your Voice

Здравейте!
Отново връчвам микрофона на талантливите ми приятелки. Този път рисунките са от Вени Димитрова (първата рисунка) и Сева Петрова (втората рисунка - аз като комикс героиня). И двете са страхотни, момичетата са много надарени и си знаят работата. ;). Поздравления от мен.



Това е, който го може, си го може.

Money, money, money - always sunny in the rich man's world

Искам пари! Купища пари! Ще ги харча стратегически. Ще си купя всички книги, които толкова искам; ще ходя по моловете през уикендите, където ще опустошавам магазините, ще организирам скъпи партита и околосветски пътувания и ще правя по хиляда лева сметка в кафе Набу...
Докато си мечтаех за всичко това, караници ме изтръгнаха от бляна ми. И парите пак ме връхлетяха. Но този път не като блажен живот, а като проблем. Парите са златен ключ, но често и непреодолима спънка. Хубаво е да пътуваш - ето това е ключът. Но е жалко да не знаеш къде се намира Египет. Чудесно е да срещаш нови хора. Но е глупаво да ги отблъскваш с наглото си поведение.Парите могат да ти дадат много, но и да ти отнемат още повече. Защото точно "зеленото" ни прави по-превзети - та кой би ни отказал ако сме влиятелни? Ставаме по-безочливи и губим морала си, готови сме да срутим всичко, изправило се на пътя ни. Потъпкваме всеки безпричинно. И за какво е целият този блясък и самочувствие? Това е просто атрактивна фасада, прикриваща прогнилите души. И богатите са били наранявани, но те са си отмъщавали - по-щастливи ли са били след това? И богатите са се карали с родители си и са им правели напук - по-обичани ли са се чувствали така? Единственото истинско нещо при тези хора са марковите дрехи.
Така че, когато срещнете богат човек, не му викайте - той е слушал премного, не му се подмазвайте - той има достатъчно последователи, просто бъдете съпричастни. Не си струва да си продадете душата за измамните пари, нали?

Пътека

Пътека
Пеньо Пенев

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Деца!

Обикалям, наблюдавам ги, размишлявам, обсъждам, цъкам недоволно с език. Над какво мисля ли? Хората казват, че нещата се променят - начинът на живот и ценностната система. Всъщност промяната е факт, сега вече тя се развива и живее. И така, випускът преди моя си мислеше, че ние ще сме прости и кухи, а ние си мислим, че випускът след нас ще е ужасяващ. Кой е прав и кой е крив ли? Истината е някъде по средата. Промяната в нас, децата, е голяма - по-имформирани сме, по-отворени сме, но и искаме по-скоро да започнем да живеем, да навлезем в деня на по-големите. По този начин пропускаме стадии в развитието си, но все пак тичаме към невъзможния за нас живот. Но пък идеята за випуските показва друго - винаги има баланс между хората, бързащи да пораснат, и другите. Независимо колко години минат, влезете ли в училище, ще се срещнете със същите проблеми и същите разделения. Просто подрастващите ще се итнересуват по-малко от тийнейджърски списания и готини актьори и повече ще искат да опознаят заобикалящия ги свят - ще правят грешки, ще се ядосват, ще се учат, пак ще правят грешки, докато...не се поучат.
И все пак, защо се тревожа толкова? Все пак сме просто деца.

И Raise Your Voice разцъфва!

Благодарение на най-добрата ми приятелка - Виктория, която рисува невероятно, блогът се сдоби с няколко картини само и единствено за него! Благодаря ти, Вики! Ако и някой от читателите изявява желание да сподели личното си творчество тук (независимо дали рисунки, есета, снимки или каквото ви вълнува), може да драсне имейл на bella_ryv@abv.bg . Микрофонът тук е колкото мой, толкова и ваш! Ето рисунките:

А когато нямам вдъхновение....

Не съм машина за есета. Ще ми се да можех да пиша и докато спа, но... не мога! Всъщност този блог ме накара да пиша по-често и това ме радва. И все пак забелязвате, че се случва по-дълго време да не пиша нищо...както и сега. Какво се случва ли? Липса на вдъхновение. След цял ден тревоги, ядове, радости и всякакви настроения понякога е трудно да седнеш на компютъра и да напишеш шедьовър. Понякога последното нещо, което ти се ще да направиш е да седнеш и да пишеш. Защото ако седна да драсна някой ред тук след тежък ден, разликата в есетата ще е грандиозна. Когато пиша, се опитвам да бъда искрена. А не мога да възхвалявам, когато ми се спи. Или пък да бъда обективна, когато съм влюбена. Понякога мълчанието в блога показва забързаното ми ежедневие. Всичко минава покрай мен и не се усещам как е приключила седмицата, а аз не съм публикувала нищо в блога. В училище се срещам с хора, които харесват Raise Your Voice и изказват мнението си за него - това много ме радва и топли сърцето ми; приятелките ми се притесняват ако по-дълго време не съм пускала ново нещо тук. Страшно е да не разочаровам толкова много хора. Щом някой ми сподели, че е чел блога ми, това за мен показва не само че е имал свободно време, а и че се заинтересувал, даже може би моята гледна точка му се е харесала и той мисли по същия начин.Аз виждам в този човек съмишленик. Така е...когато нямам вдъхновение превръщам листа в дневник, за да пиша...пък дори и най-глупавите мисли, дори впечатлението от някоя картина, споменът, обвзел ме от някоя гледка или чувството, което напира в мен, когато чуя хубава песен. Блогът не е само място за официално говорене, а и за споделяне на истински впечатления и чувства, та дори когато нямам вдъхновение. ;)

Книжки, мишки, ферми и резюмета

В момента чета Клетниците, съкратено издание, разбира се. И точно това ме притеснява - че е съктратено. Лоша работа, вече почти не четем. Предпочитаме съкратени издание на книгите - никой няма да се захване да чете книга със 200 страници, разказваща за събития от преди 2 века. Това ни е проблемът на нас, младите - можем да прекараме часове в гледане на телевизия, глупаво клюкарстване или окопаване на интернет фермата ни във Фейсбук, но не можем да прочетем една стоийностна книга. Навик ни е да искаме да изкараме съществената информация и поуката още с прочита на загалвието. Не четем книги в продължение на дни, предпчоитаме филма - толкова по-лесно е, а и като знаем, че в него чуастват звезди като Робърт Патинсън или Ева Лонгория...как да устоим?!?! Книгите стават по-тънки, по-банални и по-предсказуеми, за да можем без проблем, съвсем бързо, да разберем идеята. Страшно е, че може би някой ден ще четем само резюметата на книгите и ще казваме: "А ти да знаеш какво интересно резюме прочетох...". може би някой ден и това есе ще изглежда твърде дълго. За сега се радвам, че има хора, които в училище носят дебели книги и четат ли четат през междучасията. Радвам се, че поне някой хвърля око на есетата в блога. А ако четенето остане в историята, то ще трябва да превръщам Raise Your Voice в следващия YouTube.

Таланти

Не е хубаво да дърпаш дявола за опашката, казвайки, че не те бива в нищо. Срещам такива хора - добри в много неща, но все пак недоволни, защото си мислят, че не са талантливи. А осъзнаваш ли в колко аспекти можеш да бъдеш талантлив? Талантът е дар. А ако говорим за дарове, то опциите са много.Да си даровит не е само да можеш да пееш, да рисуваш или пък да танцуваш. Това е да имаш възможности - дар е да си умен, да ти се отдават лесно науките. Дар е да можеш да организираш някакви мероприятия например! Но най-големият дар е този, който е заложен в характера ти - качествата, които притежаваш. Търпимост, благородство, обичливост, искреност, преданост и всиччки други добри черти,за които се сетиш. Този дар е за уважение! Дори да си следващия Айнщайн, никой не би те признал, ако си надменен. Дори да пееш като Лили Иванова, никой няма да те поздрави, ако си злобен и не си го заслужил. Така че не се оглеждай настрани - не е нужно да си отличника на класа, за да бъдеш уважаван и да бъдеш даровит. Всичко е в теб!

Есе за любовта

Честит Свети Валентин! Обичайте искрено и безвъзмездно!

Есе за любовта


Някой да ми каже как се пише за любовта! Да я възхвалявам ли? Да я обичам, да я мразя или да съм разочарована от нея? Да бъда влюбена или нещастна в това есе? Да съм с розови очила или пък да бъда далекогледа? Какво е любовта? Размишлявах, наблюдавах и направих някои изводи. Любовта е различна за всеки. Ако си я търсил и чакал, бленувал си за нея, тя се появява в най-прекрасния си вид. Страдал ли си, забравяйки безбройните безсънни нощи, тя е сладкият пристан. Нещо в теб трепва, когато видиш избрания човек, тогава Любовта е най-новото приключение за теб. За твореца тя е вдъхновение. За математика, който решава задачи и мисли логически и рационално, Любовта е новата променлива в уравнението му. За тези, които имат малко, тя е единственото чудо.
Но Любовта е и изпитание. Тя очаква да дадеш всичко от себе си, без да искаш нищо в замяна. Да обичаш човека отсреща с добрите и лошите му страни. Любовта иска да вярваш в нея дори когато не я виждаш, както вярваш, че има тъмнина и студ. Тя те учи да не завиждаш, да не се гордееш, да не се превъзнасяш и да търсиш винаги истината. Дава ти задачи, трудни и наглед неразрешими; загадки, незадавани преди; поставя препятствия, дълги трасета от пустота, преди щастливия финал – решен ли си да тичаш, или ще се откажеш още на старта? Любовта може би те среща всеки ден, но ти забелязваш ли я? Тя те поздравява всяка сутрин, а ти нея? Любовта не винаги е очакваната, но винаги е незабравимата.
За мен любовта е промяна, за непознатия може да е ново начало.
А за теб?
Любовта е различна, но ни учи на едно – да обичаме.
Ето го началото на пътя до нея.
Готов ли си за всичко това?

Гръмотевицата предвестител

Пиша секунди след като чух гръмотевица! Най-накрая гръмотевица! Може би се чудите защо се радвам толкова много, че чак пиша в блога. Гръмотевиците и светкавиците винаги ми напомнят за лятото, когато от време на време започват проливни, поройни дъждове...с гръмотевици. Лятната буря е интересна, а и след нея става приятно хладно. След това отново се стопля и лятото продължава на пълни обороти. И сега, когато чух тази гръмотевица се сетих за лятото. След всички тези снегове, поледици и реки от разтопен сняг и киша гръмтоевицата ми подсказва, че идва топлото. Заспивам с вяра в скоро идещата пролет. Сбогом, зима!

Ах, тези временни заблуди, те са най-опасните. Мислиш си, че трябва да дадеш всичко за нещо, да го постигнеш на всяка цена, а всъщност то не си струва. Най-простият пример е жестоката борба за оценки. Човек би дал душата си за една шестица на класна работа. А защо ти е все пак тази шестица? За да покажеш един ден хубава диплома и никакви знания. Тъжно е, че всички се хвърляме на това, което блести, но не е злато. Атрактивното, онова, което бързо се постига и бързо се забравя, е нашата любов. Предпочитаме да блъскаме всеки ден по няколко часа във фитнеса, за да изглеждаме добре, но не бихме посмели да прочетем една книга, за да станем по-мъдри. Готови сме да оплюем човек веднага, да го намразим, да му направим мръсно - по-трудно е да бъдеш жертвата, отколкото потисника. Захвърляме вярата в доброто и любовта заради насладата от лъжите за несъществуващото. Забравяме старите приятели заради нови използвачи, които могат да направят деня ни интересен. И какво става най-накрая? Оставаме без нищо, защото искаме да имаме всичко! Как желаете живота си вие - бавно към щастието или бързата забрава?

Музика и чаша мисли

Понякога думите не стигат. Тогава музиката говори. Нека долният линк ви разкаже история. Оставям празния лист на вас, напишете разказаното! :)

http://www.youtube.com/watch?v=iiqeEM7JPRo&NR=1

Всеки делник има своята красота

Малкото слънчеви лъчи, процедили се през тежките сивкави облаци, осветиха и обагриха в нови, щастливи цветове ежедневието ми. Снегът бе позатрупал входа на светогледа ми и бе доста скучно. Но тези дни се оглеждам и виждам нови хора, чувам различни гласове, итнересни разговори, намирам нови теми. Да, хубаво е да подскачаш по цял ден напред-назад, изпълнен с енергия и оптимизъм, да имаш желание да бъбриш безмислици постоянно и да се кикотиш за най-малката глупост. И все пак...дали само слънчевата сутрин в четвъртък е стопила снегът в настроението ми?
Всеки делник има своята красота. Аз намирам красотата на моя делник в хората около мен - познати и непознати, далечни и много близки, обични и не толкова любими. Обожавам да слушам несекващите разговори на другите - всеки разказва на своя събеседник неща, които го вълнуват, а пък слушателят е погълнат от разказа. Такива разговори са изпълнени с живот. Харесва ми да гледам как сутрин небето от тъмно започва леко да просветва, докато не достигне светло синия си или сив цвят. Приятно ми е да слушам как учителката обяснява урока, на последните чинове хората тихичко си клюкарят, а предните чинове мълчат и слушат. Има нещо красиво в тази обикновена картина. Спокойствието, нещата са точно такива, каквито трябва да бъдат.
Сред хората - веднъж като наблюдателка, друг път като участничка, намерих новите цветове на ежедневието ми. Да, не бяха само слънчевите лъчи.

Проверка с трите сита

Човешки гении! Мъдрост! Велики неща! Насладеет се на следващия цитат. Източник: http://misliicitati.hit.bg/index.html . Дерзайте към знанието. :)

Проверка с трите сита

Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко- спрял го Сократ- Преди да ми го разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
- Ами да- казал Сократ- Преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита. Първото сито на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш д ами кажеш, е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят...
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е сито на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи- продължи Сократ-искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм...всъщност- не особено
- Тогава- заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?

Честита Нова година!

Честита Нова години, скъпи читатели,последователи и случайни минувачи! Нека 2010 бъде щастлива, изпълнена с любов и сбъднати мечти, вдъхновена и разбира се - с повече Raise Your Voice! ;)
Питате се какво ще стане тази година ли? Вчера в предаването "Горещо" казаха трудности, духовен подем, не-знам-си-какво за Бойко Борисов, разни глупости на търкалета. Но знаете ли какво казвам аз за тази година? Не четете хороскопите, не се надявайте на Ивелина Христова! Разчитайте на себе си. Понякога не е лошо да си сложите за цел недостижимото и да се опитате да го достигнете. Тръпката си струва. Минете отвъд границите на възможното, научете нови неща, разберете чуждите гледни точки, обикнете хората около себе си. Има много въможности и цяла една година пред нас! Вслушайте се в сърцето си и се впуснете в приключенията!